Пинкас кимна.
— Амос, ти се заравяш в стари и нерешени случаи. Виж дали няма да излезе нещо сходно. И задействай информаторите си.
— Имаш ли арменци?
— Двама.
— Говори и с тях. Кой знае, може да са чули нещо.
— И аз разговарях преди малко с един познат арменец — обади се Бен Рои. — Собственикът на таверната, по принцип чува всичко. Той твърди, че е абсолютно изключено някой от общността им да е направил подобно нещо.
Шалев се замисли за момент и заяви:
— Въпреки това трябва да прегледаме всички версии. Дори да няма пряка арменска връзка, убийството е станало в техния квартал и някой трябва да знае нещо. Но иначе си прав, трябва да бъдем открити за всякакви възможности.
Вдигна чашата кафе от бюрото си и отпи. Червилото й остави плътен червен отпечатък по стиропорената повърхност. Обикновено Бен Рои не обръщаше внимание на червилото на Леа Шалев. Тази сутрин обаче то му напомни за кръвта около устата на жертвата.
— Май жертвата остава на мен — каза той и тръсна глава, за да прогони образа.
— Именно — отвърна Шалев. — Искам да знам коя е, откъде е, какво е правила в катедралата. Всичко. И го искам за вчера.
Отпи отново и огледа стаята. Всички мълчаха, готови да тръгнат по задачите си.
— А аз? — попита Зиски. Седеше приведен напред като куче, изгарящо от нетърпение да го изведат на разходка. Ръцете му — меки, момичешки ръце — стискаха бележника.
— А аз? — повтори Пинкас подигравателно, имитирайки женствения му глас. Шалев го изгледа предупредително.
— Засега иди в комплекса и поразпитай. Може да поговориш с някои свещеници и с портиера, който е бил на смяна снощи. Той вече даде показания, но са доста смътни. Когато приключиш, можеш да се върнеш и да помагаш на Ариех.
— Но без целувки — промърмори Пинкас.
— Начукай си го — посъветва го Бен Рои.
Шалев се изправи зад бюрото си.
— Добре, господа, на работа. Пресата ще раздуха новината, така че искам резултати. И то бързо.
Плесна с ръце и всички станаха, бутайки столове по линолеума. Докато излизаха в коридора, Шалев каза на Бен Рои да остане и му направи знак да затвори вратата.
— Благодаря за приятелката — каза той, докато сядаше отново.
Леа Шалев имаше навика да свива юмрук, когато е ядосана. Сега го направи.
— Млъквай, Ариех. Очаквам подобни реакции от неандерталци като Пинкас и Намир, но се надявах на малко по-добро отношение от твоя страна.
— Стига, Леа. Този тип е абсолютен женчо. Изобщо не мога да си обясня какво търси на предната линия в участък като Кишле.
— Помня, че някои хора задаваха същия въпрос и за мен, когато постъпих тук — каза Шалев и седна на стола си.
Вярно беше. Назначаването на жена следовател в участъка — единствената жена следовател в цял Йерусалим — беше повдигнало доста вежди. Включително и веждите на Бен Рои. „Просто фасада — беше заключил той. — Жест към борците за равни права.“
— Случаят е различен — каза той.
— О, нима?
— Това е кораво място, в което работят корави хора. Ти можеш да се справиш.
— А той не, така ли?
— Виж го само, за бога! Та той е пълен…
Шалев стовари юмрук върху бюрото.
— Млъквай! Имам мъртва жена насред свято място, някакъв психопат по улиците, никакви свободни хора, командир Гал ми диша във врата — достатъчно грижи, че да си навличам и дело за тормоз на хомосексуалисти. Дори не знаем дали е…
— Ношех кариот ли?
— Я си гледай работата, Ариех. Не те засяга какво прави извън участъка. Това, което искам, е да работите заедно по случая. Всички.
Бен Рои измърмори нещо.
— Какво?
— Разбрано.
— Надявам се, Ариех. Наистина се надявам. Защото работата е наистина здравата опъната.
Бен Рои преглътна забележката, че сигурно същото се отнася и за задника на Зиски.
— Има добри препоръки от Лод — продължи Шалев. — И от Академията. Едни от най-добрите препоръки, които съм чела. Освен това е амбициозен — специално е поискал прехвърляне тук, за да може да работи в напрегната обстановка. Като се има предвид, че Кишле не се слави с широко скроени ченгета, за подобна постъпка се иска известна смелост.
Тя оправи прическата си и се завъртя на стола.