Бен Рои си записа.
— А другата заплаха?
— Тя беше малко след скандала с „Мелцер“. Имаше доста сериозно вбесени руснаци, хвърлили милиони за подкупи с надеждата да си осигурят поръчки за строителство, които благодарение на статията на Ривка така и си останаха неосъществени. Русская мафия, както можеш да се досетиш. Говори се, че и те се готвели да направят своя поръчка. За нея. Бяха й изкарали ангелите. Това беше преди около четири години, така че защо им е било да чакат досега… Както казах, вероятно няма връзка, но все пак реших, че си заслужава да го спомена.
Тират затвори, оставяйки Бен Рои да се взира в бележника си. Веригата ставаше по-дълга и като че ли по-сложна.
9.
Луксор
Минаваше обед, когато Халифа и Сария най-сетне се върнаха в Луксор от изток, по пътя за летището. Докато чакаха на светофара при кръстовището на „Ел Карнак“ и „Ал Матари“, Халифа внезапно отвори вратата и слезе.
— Ще се видим в участъка — каза той. — Трябва да поговоря с един човек.
Затръшна вратата и тръгна към „Ел Карнак“. След петдесет метра влезе в нещо, което Сария взе за малък магазин за сладкиши. След няколко минути се появи с хартиена торбичка, но междувременно светофарът бе светнал зелено и Мохамед Сария беше отпътувал.
Всичко се е променило. Напоследък тази мисъл минаваше през главата на Халифа всеки път, когато вървеше през центъра. Нищо не е такова, каквото беше навремето.
Разбира се, и самият Египет се беше променил с падането на Мубарак и идването на новото правителство. Но много преди Януарската революция да промени лицето на националната политика, Луксор беше започнал своя собствена метаморфоза. Любимият някога хаос от безразборно разхвърляни прашни постройки и задръстени от трафика улици, образец за лошо градско планиране (или по-скоро за липсата на такова), през последните няколко години беше подложен на радикална пластична операция. Местният губернатор искаше разчистване и модернизация и ги получаваше, без да жали средства и без никакви компромиси. Улиците станаха по-широки, инсталираха модерни системи за контрол на трафика, събаряха се стари сгради, издигаха се нови. Осеметажното розово чудовище, известно като Нов зимен дворец, беше сринато; „Мидан Хагаг“ беше павирана; еспланадата до Карнак претърпя преустройство; целият „Корниш ел Нил“ беше разкопан, превърнат в пешеходна зона и спуснат до нивото на реката.
Най-драматичната промяна бе в широката сто метра ивица между Карнак на север и храма в Луксор на юг, с дължина почти три километра, която беше разчистена, за да разкрие церемониалния булевард със сфинксове, свързвал храмовете в древността. Сред множеството постройки, жертвани за разкриването на тази зейнала пропаст, две имаха особено значение за Халифа — старият полицейски участък до храма в Луксор и занемареният жилищен блок, в който навремето живееше със семейството си.
Загубата на участъка не беше голяма трагедия. В края на краищата беше си имал работа с доста неприятни неща там. Загубата на дома му обаче, наред с всичко останало, беше повече от съкрушителна. Шестнайсет години спомени и асоциации, смях и сълзи, радост и болка — всичко беше заличено с удара на разбиващата топка, за да могат групи западняци с наднормено тегло да правят хубави снимки. Халифа винаги беше обичал историческото наследство на страната си — ако финансовите затруднения не го бяха принудили да постъпи в полицията, със сигурност щеше да работи в Службата за старините. Сега, за първи път в живота си, изпитваше негодувание срещу това наследство. Хиляди хора бяха изтръгнати от корените им, животът им беше преобърнат — и за какво? Заради редица сфинксове, които дори не бяха разкопани както трябва и половината бяха бетонни копия. Абсолютно безумие. Безумието на властта. И както ставаше винаги в Египет — и навсякъде другаде, — цената плащаха онези, които нямаха власт.
Тръгна по „Шария Тутанкамон“, тясна уличка, която минаваше покрай коптската православна църква „Света Богородица“. Сто метра по-нататък улицата и църквата свършваха в прашно, осеяно с боклуци сметище. Отляво и отдясно Булевардът на сфинксовете се губеше в далечината като дълбока шест метра рана в сърцето на града, като следите от някаква огромна самолетна катастрофа. Това бе едно от местата, където булевардът тепърва предстоеше да бъде разкопан, и имаше земен мост, по който човек можеше да прекоси траншеята. Халифа стигна до „Шария Амес“ и продължи покрай една занемарена постройка с люпеща се боя, разнебитени капаци на прозорците и коптски кръст над вратата. На стената имаше надпис — „Общество на добрите самаряни за деца инвалиди“. Изкачи стълбите и влезе.