— Прозорците на Мордехай Ардон — обясни Блум. — Нашата гордост и радост.
Бен Рои кимна — впечатлено, както се надяваше — и си погледна часовника. 10:56. Щеше малко да закъснее, но Сара го очакваше. Все още имаше време.
Пресякоха площадката и минаха през врата с надпис „ОБЩА ЧИТАЛНЯ“. Озоваха се в просторно помещение с висок таван и меко осветление, с бюра, лавици за книги и мръсни прозорци с алуминиева дограма, от които се откриваше гледка към занемарен вътрешен двор. Точно до вратата имаше Г-образно дървено гише, зад което стоеше втори библиотекар, този път далеч от всякакви стереотипи — привлекателна брюнетка с обеца на носа и възтясна тениска.
— Рахил Адлер — представи я Блум. — Тя беше дежурна последния път, когато госпожа Клайнберг е идвала при нас.
Бен Рои стисна ръката й, като се мъчеше да не се втренчва в гърдите на момичето.
— Значи сте намерили нещо? — попита той.
Момичето кимна, бръкна под тезгяха и извади смачкан лист А4.
— Госпожа Клайнберг го беше оставила при четците на микрофилми — обясни тя и му подаде листа. — Познах по почерка. Винаги оставя разни неща.
— Кога е било това?
— Миналия петък. Сутринта.
Седмица преди убийството.
— Питахте какво е търсила на микрофилмите — обади се Ашер Блум. — Решихме, че може да е важно.
Бен Рои разгледа листа. От опит знаеше, че има доказателства, които направо крещят: „Виж ме! Аз ще реша случая!“. Както и такива, които си мълчат. Този лист попадаше изцяло във втората група.
Представляваше списък. На вестници. Четири. Само заглавието и датата на публикацията. Едната записка беше за „Джерусалем Пост“ от 2 октомври 2010 г.; другите три бяха за „Таймс“ — 9 декември 2005 г., 17 май 1972 г. и 16 септември 1931 г.
— Значи е гледала тези вестници? — попита Бен Рои.
Момичето кимна.
— Знаете ли какво точно е търсила?
— Определено четеше нещо на бизнес страниците на „Таймс“. Помагах на един читател с машината до нейната и видях над рамото й. Мисля, че беше този брой.
Докосна с пръст записа за 9 декември 2005 г.
— Водеше си бележки — добави тя. — Много бележки.
— А другите три?
Момичето поклати глава.
Бен Рои погледна отново списъка, после часовника си. 11:02. Трябваше да тръгва, можеше да провери друг път. Но пък още няколко минути нямаше да са от значение. Поколеба се, професионалният интерес се бореше с личните задължения. Професионалният интерес спечели.
— Може ли да погледнем?
— Разбира се.
Библиотекарката излезе и го поведе към редица метални шкафове покрай стената в дъното на помещението. Ашер Блум ги остави и се зае да подрежда книги в количка.
Шкафовете имаха етикети с имената на вестници на английски и иврит — „Хаарец“, „Маарив“ „Йедиот Ахронот“, „Джерусалем Пост“, „Таймс“, „Ню Йорк Таймс“. Момичето взе списъка от Бен Рои и огледа надписите, после започна да отваря шкафове. Всеки беше пълен с прилежно подредени картонени кутии с микрофилми, всяка с датите на публикуване. Момичето взе търсените, занесе ги до един от четците наблизо и седна. Бен Рои застана зад нея.
— Откъде искате да започнем? — попита тя.
— Да кажем с вестника, който сте я видели да чете. Помните ли страницата?
— Не, но може би ще се сетя, ако я видя отново.
Тя включи машината. Отвори едната кутия, извади навития на ролка филм, зареди го и пусна първата страница. Нагласи фокуса, центрира картината и бързо прелисти напред. Страниците полетяха с невероятна скорост и се превърнаха в размазана сива ивица, помещението се изпълни с шепота на движещата се лента. Момичето намери точното издание — петък, 9 декември 2005 г. — и намали скоростта, като прелистваше страниците една по една, търсейки секцията, която беше чела Ривка Клайнберг. Запълзяха заглавия и части от заглавия („Болниците може да откажат лечение на пушачи и пиещи“, „Блеър се опитва да изолира…“ „… се спъна на пътеката“, „… се спомина тихо на 113“), и накрая образът спря на страница 66. Момичето я погледа за момент и кимна.
— Това е — рече тя. — Познах снимката. Как сте с английския?
— Добре.
— В такъв случай ще ви оставя и ще подготвя другите ролки. Така ще стане по-бързо.
Посочи му бутоните за навигация, отиде при съседната машина и започна да я зарежда. Бен Рои седна и се загледа в страницата пред него.