Прочете съобщението три пъти, после препрочете предишното, накрая се облегна и разтърка очи. Минен инженер изчезва в Египет, американска корпорация започва да разработва златна мина в Румъния, офисите й са атакувани в Израел, Ривка Клайнберг се интересува от всички тези неща, после става жертва на гарота. Нишките бяха много. Нишки и връзки, цяла паяжина. Всичко бе свързано по някакъв начин. Работиш с нишките, разбираш картината и решаваш престъплението. Проста работа. Все едно събираш пъзел. Само дето точно този пъзел май се състоеше от хиляда парчета и нямаше подсказка как изглежда цялата картина. Лайняна работа, както се изразяваше Леа Шалев. Най-гъстата от всички лайняни работи. И колкото повече се замисляше, толкова по-объркано му изглеждаше и толкова повече го заболяваше главата.
Изстена, протегна крака и се загледа разсеяно в часовника на отсрещната стена. 13:20.
Секунда по-късно Ашер Блум и Рахил Адлер се стреснаха, когато викът „Ох, мамка му!“ разцепи тишината на библиотеката.
Когато изтича на паркинга на кампуса, Бен Рои така бързаше да стигне до колата си и да отпраши за Сара, че нито забеляза алеята за тренировки на 200 метра от него, нито я погледна. Ако го беше направил, щеше да види самотна фигура да тича по пътеката. И ако беше изчакал фигурата да стигне най-близката точка при обиколката си, щеше да разпознае колегата си Дов Зиски.
Зиски често идваше тук след шул в събота сутрин. Имаше равини, които твърдяха, че не бива да се бяга крос през шабат, че това е ден за почивка и упражненията противоречат на закона, но Зиски винаги бе имал свое разбиране за вярата. Както и за повечето неща. Беше прилежен и предан, но не дотам, че да се превърне в роб на правилата. Пък и към олег шабат вървеше танах — удоволствието от шабат, — а на него му доставяше удоволствие да се поддържа във форма. Следователно всичко беше наред. Ха-Шем вероятно имаше по-важни грижи, които да занимават ума му.
Увеличи темпото и спринтира сто метра, после намали и направи няколко удара, за да разкърши ръце. Знаеше какво виждат хората, когато го гледаха, знаеше какво си мислят. Че е слаб. Женствен. Никаквец. Външността обаче можеше да лъже. Не обръщаше много внимание на това, винаги се опитваше да избягва сблъсъците, но ако се наложеше, беше повече от способен да се погрижи за себе си. Някои хора го бяха научили през годините. Хора като Гершман в полицейската академия. Обикновено Зиски подминаваше подигравките, че е обратен (отдавна им беше свикнал), но понякога не издържаше. Гершман май работеше като модел през свободното си време. Вече не. Щеше да си остане с крив нос до края на живота си.
Отново спринтира, после падна на тревата до пътеката и започна да прави лицеви опори, като се наслаждаваше на работата на мускулите на ръцете и гърдите. Докато се упражняваше, сребърният Маген Давид се показа през яката на анцуга и той се принуди да спре, за да го прибере. Накитът беше принадлежал на майка му и не искаше да го повреди. Довърши лицевите опори, претърколи се по гръб за серия коремни преси и се върна на пътеката.
Майка му беше умряла преди две години, макар още да му се струваше, че е станало вчера. Рак. Лимфи, бял дроб и стомах. В общи линии, всичко. Седмица преди края, обезобразена, останала без прекрасната си златна коса заради химиотерапията, тя бе настояла да напусне болницата, за да присъства на церемонията по случай завършването му на Академията. Брат й беше полицай и бе загинал при изпълнение на служебния си дълг, а сега синът й също получи значка. Беше плакала от гордост. Зиски също плака. Не пред нея, а по-късно, в сградата на Академията. Точно тогава го завари Гершман и започна с идиотските си шеги. Беше висок близо метър и деветдесет и тежеше деветдесет килограма, но Зиски го смля на кайма. Жалко лайно.
Ускори почти до спринт, маратонките му ритмично се оттласкваха от земята, студеният накит на майка му подскачаше върху потните му гърди.
Много мислеше за майка си. Знаеше, че е клише — хомосексуалист, който обича мама, но си беше така. Тя бе добра жена. Силна. Беше опазила семейството през трудни времена. В самия край седеше до нея, държеше ръката й и галеше плешивата й глава, а тя го накара да обещае, че ще бъде добър син и брат за баща си и братята и сестрите си. А също и добър полицай. Винаги да се опитва да постъпва правилно и да изправя злосторниците пред правосъдието.
Именно затова смяташе да вземе душ, да хапне и да отиде в апартамента на Ривка Клайнберг, за да огледа. Защото искаше да постъпва правилно. Да изправи злосторника пред правосъдието. Вярващите не биваше да работят през шабат, също както не биваше да тичат или да упражняват движения от крав мага. Но пък Дов Зиски никога не се беше придържал сляпо към правилата. Имаше свой поглед върху нещата.