— Продължавай в тази посока — каза Бен Рои. — Важно е. Може да се окаже много важно.
Предаде му набързо разговора си с Мордехай Ярон и му каза какви статии е чела Клайнберг в библиотеката.
— Искате ли да погледна тази група? — попита Зиски, след като Бен Рои приключи. — Приятелят ми, специалистът по компютърна сигурност, за когото споменах сутринта, може да знае нещо.
— Не пречи. И между другото, опитай да събереш допълнителна информация за „Барън Корпорейшън“. И по-точно всичко, което успееш да намериш за златната мина, която разработват в Румъния. Имам човек в „Хаарец“, можеш да му звъннеш, ако искаш. Той се занимава с икономика, може да знае едно друго.
Даде му координатите на Натан Тират и чу шепота на писалката на Зиски по бележника му.
— Нещо друго? — попита Бен Рои.
— Криминалистите минаха преди час. Ударили са на камък с косъма от дрехите на жертвата. Сигурни са, че е женски заради дължината му, но нямат ДНК съвпадение.
Бен Рои не беше изненадан. Изобщо не беше сигурно, че косъмът е от убиеца на Клайнберг, а и да беше, вероятността да открият досие не беше особено голяма. Още от самото начало имаше чувството, че убиецът не е стар познайник на полицията. Фактът, че косъмът е на жена, беше донякъде интересен, но не им говореше нищо и той просто го регистрира и продължи нататък.
— Някакъв успех със съседите на Клайнберг?
— Има още двама, с които не сме имали възможност да разговаряме. Никой от другите не е видял или чул каквото и да било.
Последва кратка пауза, последвана от:
— Една госпожа обаче съобщи за миризма.
— Миризма ли?
— Сапун, парфюм или нещо подобно. „Мускусен“, май така се изрази. Каза, че живеела в сградата трийсет години и досега не се е натъквала на подобно нещо. Само в нощта на убийството на Клайнберг. Детектив Пинкас ми каза. Спомена, че може би няма да е зле да проверя.
Бен Рои сви раздразнено устни. Много добре разбираше какво е намеквал Пинкас и не се съмняваше, че Зиски също е наясно — сапун, парфюм, работа за обратни. Преди четирийсет и осем часа сигурно и той самият щеше да пусне подобна закачка. Но сега беше опознал хлапето по-добре и шегата не му се струваше толкова смешна.
— Предай на детектив Пинкас от мен, че е едно тлъсто лайно и може сам да провери — изръмжа той. — Ясно?
— Ясно.
Не беше съвсем сигурен, но му се стори, че в гласа на Зиски се прокрадна благодарност.
— Нещо друго?
Нямаше. Пинкас и Амос Намир още очакваха информаторите си; Намир не беше открил нищо в старите и неразрешени случаи.
— Попаднах обаче на нещо за архиепископ Петросян.
Нишките бяха толкова много и така разнопосочни, че Бен Рои напълно беше забравил за архиепископа.
— Изненадай ме — подкани го той.
— Оказва се, че покоите му имат отделен изход към улицата. Към „Свети Яков“. Което означава, че може да излиза и да влиза в комплекса…
— … без никой да го види — довърши Бен Рои.
Изкара ръка през прозореца и забарабани по вратата на тойотата. Знаеше, че на улица „Свети Яков“ няма полицейски камери. А като се изключат онези около Котел, положението беше същото и в еврейския квартал, където свършваше „Свети Яков“. (Палестински виц — евреите заграбиха земята, водата, границите и въздушното пространство, но ние поне докопахме камерите.) Значи на теория Петросян може да излиза от комплекса, да стигне до еврейския квартал и да напусне Стария град, без никой да разбере.
— Значи твърдиш, че няма алиби за нощта на убийството, така ли? — попита той.
— Не и такова, което да сме в състояние да проверим. Той твърди, че е бил в покоите си цялата нощ, но не сме намерили никого, който да потвърди това.
Бен Рои се замисли за момент, ламарината на тойотата подрънкваше глухо под пръстите му.
— Бъди така добър да предадеш това на Леа Шалев — каза накрая. — Трябва да проверим, а ти вече имаш достатъчно задачи. Искам да се съсредоточиш върху нещата, за които вече говорихме — Мицпе Рамон, Немезида, „Барън“. Ще се върна по някое време следобед. Виж какво можеш да намериш дотогава.
Затвори и се загледа покрай дългата колона неподвижни автомобили към проблясващите кули на Рамат Ган. След трийсет секунди извади мобилния си и написа есемес: „Доб. раб., Зиски“.