— Радвам се, че нещата се оправят.
— Това е едното тълкувание, предполагам. Лично аз смятам, че просто полицията вече не гледа на проблема като на приоритетен и спасените момичета са по-малко.
Тя стигна площадката на първия етаж и се обърна да го погледне. Задържа погледа си за секунда, след което продължи нагоре.
— Нещата наистина са по-добре, отколкото преди десет години, това е така — продължи Хилел. — През деветдесетте на година в страната са били вкарвани нелегално по две-три хиляди момичета. Сега са само стотици. Но проблемът си остава. А вие не отделяте толкова ресурси, колкото преди години. Честно казано, най-вече защото политиците не отделят средства. На вътрешния министър не му пука. Със спасяването на проститутки той едва ли би му спечелило изборите.
Стигнаха втория етаж. От двете страни започваха коридори със затворени врати. В стаята точно пред тях момиче с торбест велурен анцуг стоеше на везни, а някаква пълна жена на средна възраст записваше килограмите й в клипборд. Жената кимна за поздрав; момичето ги изгледа безизразно. Болезнено слабо, с хлътнали бузи, залиняла коса и жълтеникава кожа, то приличаше на оцелял от някой лагер на смъртта.
— Всичко наред ли е, Аня? — попита я Хилел.
Момичето сви рамене.
— Справя се прекрасно — жизнерадостно изчурулика жената. — Качила е двеста грама.
— Страхотно — каза Хилел. — Наистина страхотно.
Пристъпи в стаята и потупа окуражително момичето по гърба, после поведе Бен Рои към последния етаж.
— Молдованка е — каза тя тихо, за да не я чуят. — Полицията я намери при една акция в Ейлат преди няколко седмици. Виждала съм лоши случаи, откакто съм тук, но това…
Спря и се загледа надолу по стълбите.
— Туберкулоза, хепатит, почти всяка полово предавана болест, като се изключи ХИВ. И това е нищо в сравнение с пораженията тук. — Тя се почука по главата. — Получи разрешително за работа и може да остане в страната една година, за да се възстанови, но отказва да свидетелства, така че след изтичането на годината ще бъде депортирана. И когато се върне в Молдова, ще стане мишена на същите хора, които са я довели тук, и отново ще стане жертва на трафик. Така стоят нещата. Направо да ти се скъса сърцето. А тя е едва на деветнайсет.
Бен Рои повдигна вежди. Момичето изглеждаше по-скоро на трийсет.
— Не може ли да й се намери дом със съчувствени съседи?
— О, я стига? Кога неевреин е получавал статут на хуманитарна жертва в тази страна? Не, единствената й надежда е да се намери някой, който е готов да се ожени за нея. А като знам що за хора си падат по бивши проститутки, животът й едва ли ще стане по-добър от подобно решение.
Тя въздъхна, обърна се и продължи по стълбите, които свършваха в просторно офис помещение. Други три жени седяха зад бюра. Бяха от персонала, ако можеше да се съди по възрастта и външния им вид. Освен охранителя при портата, не бе видял друг мъж на територията на приюта. И това едва ли беше изненадващо.
Хилел помоли една от жените да им донесе кафе и го въведе в по-малък кабинет със скосен таван и широк прозорец с изглед към покривите на Петах Тиква. Посочи му един стол и кацна върху бюрото срещу него, като поклащаше крака.
— И така — рече тя. — Ривка Клайнберг. Какво мога да ви разкажа за нея?
За момент погледът на Бен Рои се задържа върху снимките в рамки, окачени зад бюрото — Хилел се ръкува с Хилъри Клинтън, Хилел получава някаква награда от Шимон Перес, Хилел в компанията на мъж и момиче, вероятно съпруг и дъщеря, което го изненада — незнайно защо, бе решил, че е несемейна. После извади бележника си и се залови за работа.
— Редакторът й ми каза, че е посетила приюта — започна той и обърна на нова страница.
Хилел кимна.
— Обади се преди около четири седмици. Каза, че подготвяла материал за трафика, и попита дали може да дойде и да огледа.
Замълча за момент.
— Мислите, че е била убита заради това ли? — попита тя. — Заради статията?
Бен Рои кимна неопределено.
— На този етап вземаме предвид всички възможности.
— Не бих се изненадала — каза тя. — Трафикът на хора е голям бизнес, както несъмнено знаете. И онези, които го въртят, не обичат да им клатят лодката. Особено руснаците — те контролират осемдесет процента от търговията и не са хора, които позволяват ей така да си пъхаш носа в работата им.