Бен Рои се загледа в бележника. Пак руската мафия. Появяваше се къде ли не в този случай. Отбеляза си да предаде това на Пинкас, който беше поел руснаците.
— Значи е посетила приюта — продължи той. — И е разговаряла с вас.
— Точно така.
— За какво?
— За какво ли не — откъде са момичетата, как попадат в Израел, какво се случва с тях, когато се озоват тук, какво се прави по въпроса. Прекара цял ден с нас, а седмица по-късно разговаряхме по телефона. Не беше най-общителният човек, когото съм срещала, но определено й пукаше за работата й. И беше чудесна с момичетата. Истински състрадателна.
Бен Рои си спомни думите, с които го изпрати Мордехай Ярон: „Изпитваше инстинктивно съчувствие към страдащите. Може би защото тя самата страдаше много.“
— Имаше ли нещо конкретно, което е искала да обсъдите? Някаква специфична гледна точка?
— Разговаряхме много за това какво прави правителството, за да се справи с проблема — каза тя, извади ластик за коса от джоба на ризата си и го опъна с пръсти. — Или по-скоро какво не прави. До неотдавна не отговаряхме дори на минималния стандарт на Държавния департамент на САЩ за борба с трафика на хора. Що се отнася до нагласата, повечето от нашите политици още са в дивото средновековие. Както и повечето полицаи, ако трябва да сме честни. Сякаш всички си мислят, че да те заключат в някакъв бордей и да те принуждават да правиш секс с двайсет души на ден е нещо като съзнателно избрана работа.
Бен Рои се размърда неловко. Беше минал кратък курс в Академията по въпроса и много добре познаваше нагласата, за която говореше тя. Не му се искаше да задълбават в тази посока, затова продължи нататък.
— Нещо друго? — попита. — Госпожа Клайнберг да е проявявала интерес към някакви други области?
— Спряхме се надълго и нашироко върху демографията на трафика — каза Хилел, като продължаваше да си играе с ластика. — Откъде са момичетата, как все повече израелски момичета са принуждавани да влязат в бизнеса и да запълват празнините, след като вече няма много чужденки. Искаше да знае и всичко за играчите, особено за крайно ортодоксалните. Те са голям пазар. Бордеите са пълни с тях през петъците, изпускат парата преди шабат.
Хилел потръпна от отвращение.
— Освен това зададе много въпроси за каналите за трафик — добави тя, събра косата си назад и я върза на опашка. — Особено за египетския канал.
Бен Рои рязко вдигна глава. Отново Египет. Също като руската мафия, Египет се срещаше къде ли не в случая. Понечи да попита за повече информация, но беше прекъснат от почукване на вратата. Една жена донесе поднос с кафе и бисквити. Бен Рои я изчака да го остави, да предаде на Хилел някакво писмо и да излезе, след което продължи разговора.
— За египетския канал — каза той. — Много момичета ли минават през него?
— Не толкова, колкото преди десет години — отвърна Хилел и разбърка кафето си. — По онова време е бил основният контрабанден канал. След разбиването му в началото на века трафикантите го изоставиха за известно време и намериха други начини да вкарват момичетата. Подправени паспорти, фалшиви документи за брак, такива неща. Хитри са, винаги се приспособяват, винаги са една крачка напред.
— И сега каналът е отворен отново, така ли?
— Трудно е да водим точна статистика, но има много свидетелства, че е станало точно това. Има един голям сводник в Тел Авив на име Генадий Кременко, който май вкарва повечето от момичетата си през него.
Бен Рои се сети за името.
— Онзи, когото арестуваха преди два месеца ли?
— Същият. Вървеше една доста гадна шега — Мойсей извел израилтяните от Египет, а сега Кременко върви по неговите стъпки с момичетата. Неприятен човек. Но пък това се отнася за всички тях.
Бен Рои си сипа захар в кафето и разбърка.
— Знаете ли дали момичетата минават през Александрия? — попита той. Мислеше си за полета на „Ел Ал“ в нощта на убийството, за който Клайнберг си бе резервирала билет.
— Обикновено минават през Кайро или Шар мел Шейк. Събират ги от Източна Европа, Русия и Узбекистан, след което бедуини ги прекарват през Синай и през границата.
— Госпожа Клайнберг искаше ли да научи за всичко това?
— Не чак толкова при посещението й. Засегнахме темата, но само повърхностно. Започна да задава съществени въпроси, когато се обади по телефона седмица по-късно.