— И вие й казахте…?
— В общи линии същото, което казвам и на вас. Сводниците имат хора в чужбина, които набелязват момичетата и ги доставят в Египет, след което мрежа бедуини ги прехвърля през Синай в Негев. Това е всичко, което знам. Аз съм социален работник, а не ченге.
Подуха кафето си и отпи, обгърнала чашата с длани. Бен Рои се загледа в бележника. Мицпе Рамон се намираше в Негев, само на двайсет километра от границата с Египет. Ривка Клайнберг беше пътувала дотам с автобус четири дни преди убийството й. Беше ходила там и три години по-рано, за несъстоялото се интервю с „Немезида в действие“. И тъй, друг аспект по делото също се повтаряше, намигаше му като някаква насочваща светлинка. Руската мафия, Египет, Негев. Почука с химикалка по облегалката на стола, докато местеше парчетата от пъзела и се опитваше да ги събере в някаква смислена картина. Те обаче не пасваха, нишките не се връзваха. Хилел поклащаше крака в очакване на следващия въпрос, така че той си записа бележка и продължи нататък.
— Казахте, че госпожа Клайнберг е говорила с някои от момичетата?
— С три — отвърна тя. — Лола, София и Мария.
— Вие присъствахте ли?
— Присъствах на разговорите с Лола и София. Трябва да внимаваме с непознати — повечето момичета са много раними и не се чувстват добре с хора, които не познават. Но Ривка беше фантастична с тях. Наистина нежна, наистина грижовна. Невероятно как се разкриха пред нея.
Тя отпи отново от кафето си. Бен Рои си взе една бисквита и я пъхна в устата си — жалко подобие на обяд.
— За какво разговаряха? — попита той, докато хрускаше.
— Най-общо за преживяното от тях. Нещата, които току-що ви описах.
Той й даде знак, че няма да е зле да му каже повече. Тя кръстоса крака и опря чашата на коляното си.
— Лола е от Узбекистан. Отговорила на обява за работа като сервитьорка, а накрая била продадена на сводник в Хайфа. Обичайната история — всичко изглежда идеално, докато не се озоват в страната. После им отнемат паспортите, изнасилват ги, за да ги пречупят, и ги принуждават Да работят по осемнайсет часа на ден в някой бардак. Изкарала така пет години, преди да я спасят.
— През Египет ли е влязла?
Хилел поклати глава.
— През летище „Бен Гурион“ с работна виза. София обаче е минала през Египет. Тя е украинка. Приятелят й казал, че може да й намери работа в Израел — само дето не й бил истински приятел, а вербовчик. По този начин избират момичета. Уязвими, бедни, с тежко минало, ниско самочувствие — това е класическият профил.
— И е била прекарана през Синай?
Хилел кимна.
— Горката, прекосяването на пустинята е било ужасно. Всички страдат, разбира се, но нейното преживяване било особено лошо. Била изнасилвана групово. Анално. Видяла как счупили капачките на друго момиче, защото се опитало да избяга. Дори не искам да си помислям за това.
Бен Рои посягаше за втора бисквита, но отдръпна ръка. Апетитът му внезапно беше изчезнал.
— Сега тези момичета тук ли са? — попита той.
— На работа са — отговори Хилел. — Както казах, намираме им работа. Нископлатена, но въпреки това играе важна роля за възстановяването им. Помага им да си изградят самочувствие, да общуват с други хора, без да се страхуват, че ще бъдат малтретирани. София подрежда рафтове в един магазин. Лола е чистачка.
— А третото момиче? — попита Бен Рои и направи справка с бележника за името. — Мария?
Последва пауза. Хилел отговори по-тихо:
— Мария вече не е с нас.
— Значи са я депортирали?
— Тя… изчезна.
Бен Рои вдигна глава.
— Избягала?
— Или това, или сводникът й е дошъл и я е отвел. Молим се да е избягала.
Личеше си, че е разстроена.
— Визата й скоро ще изтече — продължи тя. — А министерството отхвърли молбата й за продължаване, така че това също може да е причина. Изпитваше ужас при мисълта, че могат да я върнат у дома. Беше убедена, че пак ще стане жертва на трафик. Или нещо по-лошо.
Не обясни какво е това „по-лошо“. Нямаше и нужда.
— Наскоро ли изчезна? — попита Бен Рои.
— Преди няколко седмици. Малко след като Ривка посети приюта. Една сутрин отиде на работа и не се върна. Само това знаем. Наши хора обикалят да я търсят, беше съобщено и на полицията, разбира се, но засега…