Тя пое дъх и поклати глава. Бен Рои за първи път забеляза, че някои корени на косата й са посивели.
— И госпожа Клайнберг е интервюирала това момиче?
— Не беше чак толкова формално. Определено разговаряха. И рисуваха.
Бен Рои сбърчи чело.
— Рисуваха?
— Окуражаваме момичетата да го правят — обясни тя.
— Да чертаят, да рисуват, да правят скулптури. Помага им да се изразят, да изкарат навън нещо, за което иначе не искат да говорят. Имаме малко ателие и открихме Мария там, когато развеждах Ривка из приюта. Повикаха ме да се погрижа за нещо, оставих Ривка с нея и когато се върнаха, двете седяха една до друга и рисуваха.
Бен Рои си спомни рисунката от апартамента на Клайнберг.
— Руса коса.
— Моля?
— Жена с руса коса. На синя хартия.
Очите й се разшириха от изненада.
— Откъде…
— Рисунката беше в апартамента на госпожа Клайнберг.
— Аха — рече тя. — Е, това обяснява нещата. Тя попита Мария дали може да задържи рисунката и я взе със себе си.
Бен Рои започна да потропва бавно и ритмично по пода — неволна реакция, която като че ли се задействаше всеки път, когато усещаше, че разговорът се насочва в интересна посока.
— Значи сте се върнали и сте ги заварили да рисуват заедно…
Хилел кимна.
— А когато предложих на Ривка да продължим, тя попита дали имам против Мария да я разведе. И Мария се съгласи. Това ме изненада, защото тя беше изключително затворена, рядко разговаряше с когото и да било, дори с психолозите ни.
— Но е разговаряла с госпожа Клайнберг?
— Определено. Видях ги в един момент през прозореца, седяха на двора, държаха се за ръце и бъбреха. Прекараха заедно повече от час.
Тя отметна непослушен кичур от очите си.
— Понякога се случва. Нещо прещраква без видима причина. Момиче, което си мълчи през цялото време, внезапно излива сърцето си на абсолютно непознат. Просто в поведението на Ривка като че ли имаше нещо, което помогна на Мария да се отвори.
Думите на Мордехай Ярон отново отекнаха в главата на Бен Рои. „Изпитваше инстинктивно съчувствие към страдащите.“
— И нямате представа за какво са говорили?
— Абсолютно никаква. Мария не сподели нищо след срещата и не ми беше работа да я разпитвам. Това бе личен разговор, а подобни неща тук се уважават. Честно казано, просто се радвах, че я виждам да контактува с някого. Беше ужасно травматизирана, таеше много лоши спомени. Имаше нужда да се освободи от тях.
— А госпожа Клайнберг спомена ли нещо?
— Не. Каза само, че Мария е споделила някои от преживяванията си и че й се къса сърцето, че толкова младо момиче е преминало през подобни неща. Мария определено я беше впечатлила. Именно затова се обади седмица по-късно. Да пита дали може да дойде и отново да поговори с нея. Да й зададе още няколко въпроса.
Помълча за момент, като барабанеше с пръсти по бюрото, главата й беше наклонена замислено настрани.
— Всъщност каза, че трябвало спешно да говори с нея. Не обясни за какво. Каза само, че трябва да я види отново. Много се разтревожи, когато й казах, че Мария е изчезнала.
Маратонката на Бен Рои започна да отмерва малко по-бърз такт.
— Тогава ли започна да разпитва за египетския канал?
Отново последва кратко мълчание, докато Хилел си припомняше хронологията. Накрая кимна.
— Мария през Египет ли е влязла в страната?
— Така и не разбрахме със сигурност — отвърна тя, слезе от бюрото и го заобиколи, за да седне на въртящия се стол. — Отказваше да говори за това. Подобно на много други момичета, страдаше от посттравматичен стрес и бе изградила в съзнанието си бариера между настоящето и миналото в опит да блокира преживяното. Научихме някои подробности за детството й, но относно трафика открихме само, че е работила в някакъв апартамент в Неве Шаанан и че по някое време е била в Турция. Това предполага, че или е пристигнала със самолет, или е била прехвърлена през Кипър в Хайфа или Ашдод.
Облегна се назад, като прокарваше пръст по ръба на бюрото.
— Между другото, винаги рисуваше онази жена с русата коса. Нея и нищо друго. Така и не разбрахме коя е.
Бен Рои си отбеляза наум да погледне отново рисунката от апартамента на Клайнберг.
— Случайно да знаете кой я е прехвърлил в страната? — попита той. — Кой е бил сводникът й?
Тя поклати глава.