— Тя е мъртва, татко — рече той. — Мъртва е, отиде си и няма да се върне. Останах само аз. Аз съм Барън. И това е мисъл, с която ти няма да е зле да започнеш да свикваш.
Гласът на баща му изтрещя през библиотеката, докато той затваряше вратата.
— Само през трупа ми!
Именно, помисли си Уилям. Облегна се за момент на ламперията, като дишаше тежко. Изчака да дойде на себе си, мина по коридора и заслиза по голямото стълбище, покрай сериозните лица на предшествениците си. Стивън го чакаше долу.
— Надявам се, че срещата ви е минала добре, сър.
— Точно както очаквах, Стивън. Точно както очаквах.
Икономът не отговори, само стоеше безстрастно. Уилям хвърли поглед назад към стълбите и си помисли за деня, когато и неговият портрет щеше да се появи там, за да заеме подобаващото му се място в почетната редица на Барън. Начело на почетната редица на Барън. После тупна Стивън по рамото, качи се в колата си и се понесе по алеята. Не докосна кокаина. Понякога отскокът идваше съвсем естествено.
18.
Израел
Докато пътуваше с пълна скорост към Йерусалим, за да не закъснее за срещата с Дов Зиски, Бен Рои се обади на Георги Асланян от арменската таверна. Да, потвърди Георги, Восги, арменската дума за злато, можела да се използва не само като съществително нарицателно, но и като собствено.
— Като… чакай да се сетя еврейски пример… Като Хаим или Илан. Могат да се използват като имена, но и като думи за „живот“ и „дърво“. Принципът е същият.
А това поставяше Бен Рои в затруднение. Ако думата, чийто отпечатък бе открит по блокчето на Ривка Клайнберг, беше име, може би цялата история с „Барън“ и румънската златна мина щеше да се окаже задънена улица. А може би същото се отнасяше и за „Немезида в действие“. Може би половината следи, които разработваха, не бяха никакви следи. За един смразяващ кръвта момент видя как целият случай, или малкото, с което разполагаха по него, се разпада пред очите му.
Моментът отмина бързо. Докато обмисляше отново уликите, тъмната камениста маса на Юдейските възвишения бавно го обкръжи от всички страни, пътят започна да лъкатуши и да се изкачва. Още разполагаше с достатъчно връзки, които показваха, че е на прав път, дори без арменската думичка. Ксерокопията на статиите за добив на злато на бюрото на Клайнберг; атласът с отбелязаната карта на Румъния; британският минен инженер, паднал в някаква дупка в Египет (как точно се връзваше това, по дяволите?). Имаше много свидетелства, които да му вдъхнат увереност.
Като правило, детективите не вярват в съвпадения. В този случай обаче Бен Рои стигна до заключението, че наистина става въпрос за съвпадение. Малко вероятно, но все пак съвпадение. Ривка Клайнберг се бе интересувала от нелегално вкарана в страната арменска проститутка, чието име се превежда като „Злато“, като в същото време е проявявала интерес към минната разработка на „Барън Корпорейшън“ — или заради нещо, което й е казала проститутката, или поради някаква съвсем друга причина. Единствената друга интерпретация бе, че наистина е тръгнал в съвсем погрешна посока и всички други връзки са случайни. А ако имаше нещо, което детективите мразят повече от съвпадението, то е групата съвпадения.
Когато стигна Йерусалим и зави по околовръстното към Стария град, беше премислил всичко и бе стигнал до заключението, че се намира на твърда почва. Нямаше особен напредък, но пък и — за негово огромно облекчение — не беше направил крачка назад.
Едно беше сигурно — определено си беше заслужил една студена бира.
„При Путин“ се намираше в източния край на улица Яфа, недалеч от стените на Стария град. Представляваше дълго тясно пространство с бар от едната страна, сепарета от другата и задно помещение с дансинг и голям екран. Навремето заведението се наричаше „Шампионите“. Преди няколко години беше сменило собствениците си и получи руски облик — ново име, нов декор, нов набор бири и твърди напитки. Въпреки пластичната операция обаче беше запазило занемарена ретро атмосфера, а и клиентелата не се беше увеличила особено. Откакто го посещаваше, Бен Рои нито веднъж не го бе виждал пълно. Когато влезе (с четвърт час закъснение), в заведението имаше само шестима души. Привлекателна жена на средна възраст седеше на бара и бъбреше с бармана, две по-млади жени заемаха едно сепаре, а в друго се бяха настанили Дов Зиски и някакъв мускулест, загорял от слънцето мъж с тясна бяла тениска и обица с диамант на ухото. Бен Рои си взе бутилка „Туборг“ и седна при тях.