— Йоел Регев — представи Зиски непознатия. — Моят приятел компютърен специалист. Реших, че няма да е зле да го поканя, за да поговорите.
Бен Рои се ръкува с мъжа, който имаше хватката на културист и изобщо не отговаряше на стандартната представа за компютърджия. Той и Зиски гушкаха бутилки „Старопрамен“ и седяха почти бедро до бедро, което накара Бен Рои да си помисли, че са нещо повече от приятели. Те обаче не казаха нищо и той предпочете да не пита.
— Дов ми каза, че сте специалист по компютърна сигурност — започна той и отпи от бирата.
Регев кимна и също отпи. Бицепсите му бяха огромни, на левия се кипреше татуировка — кинжал с увита около него роза.
— Консултираме компании по въпроси на мрежова защита — обясни той. — Вкарване на зловредни програми, хакерски атаки и подобни неща. Правим компютърни анализи и за вас. В момента работим с Руския двор по един случай с компютърна измама.
Гласът му бе плътен, мъжки, пълна противоположност на женствения глас на Зиски. Бен Рои установи, че се взира в тях и се чуди за динамиката на връзката им. Ако имаше връзка. Устните на Зиски се извиха в едва доловима усмивка, сякаш беше прочел мислите му и те го забавляваха. Бен Рои отново отпи — бирата беше хубава и студена, освежаваща — и показно насочи вниманието си към Регев.
— Дов каза, че знаете нещо за група на име „Немезида в действие“.
— Малко — отвърна Регев. — Само онова, което научих от познати в мрежата. Преди половин година дори консултирахме една от жертвите им, голям контрактор на военните в Беершева. Бяха хакнали системата им и ги бяха заразили с вирус, който стопи всеки диск в мрежата. Извади ги от строя за близо месец.
Погледна към Зиски, като въртеше палец около гърлото на бутилката си.
— Сигурно не бива да го казвам, но по онова време нямаше как да не им стискам палци. Според уебсайта им въпросната компания въртяла бизнес с доста гадни режими, доставяла им противопехотни мини и системи за разпит… — той вдигна ръце и сви пръсти, имитирайки кавички, — … което е другото наименование на уреди за мъчения. Не мога да кажа, че ми беше особено приятно да им помагам да стъпят отново на крака, но какво можех да направя? Аз съм само един нищо и никакъв компютърджия.
Бен Рои усети движение под масата и реши, че Зиски сигурно потупва окуражително приятеля си по бедрото. Не се опита да погледне, но отново долови мимолетна усмивка на лицето на Зиски.
— Разпечатах някои неща от мрежата, които може да са ви от полза — продължи Регев. — Две статии, няколко форумни теми…
Той побутна Зиски, който извади жълт плик и го подаде на Бен Рои.
— … но ако трябва да съм честен, повечето неща в тях са просто догадки. Солидните факти за „Немезида“ са доста оскъдни. Именно това ги прави толкова интересни. Никой не знае нищо за тях. Не са като „Уикилийкс“, та всеки да знае кой стои зад тях. Момчетата от „Немезида“ са сенки, абсолютно невидими типове.
Бен Рои отвори плика и прегледа набързо листата вътре.
— И какво знаем със сигурност?
— Ами като за начало, че са добри — каза Регев. — Властите се опитват да се доберат до тях от години — а ловците им са някои от най-големите компютърни умове в бизнеса, — но „Немезида“ винаги успява да ги изпревари с една крачка. Единствената реална следа е уебсайтът им, но са много изобретателни в начините да го държат недостъпен. Хоства се на офшорни сървъри, проксита, пинг сървъри, има огледала на други места и сменят сървърите веднага щом някой започне да ги приближава. Освен това явно използват доста сложна технология за анонимно…
Забеляза объркването на Бен Рои и се разсмя.
— Не обръщайте внимание на техническите дрънканици — махна с ръка той. — Достатъчно е да знаете, че досега никой не е успял да разбие сайта на „Немезида“. И никой не е успял да стигне до хората, които го управляват. Големи спецове са, спор няма.