Чан махна на един войник да отключи вратата и нареди нещо на онзи с остена. Двамата се втурнаха да изпълнят заповедите му. Вратата се отвори, към групата се насочиха автомати, а от края на остена захвърчаха искри.
Баако вече целият се тресеше. Ковалски се намръщи и погледна ръката си — от страх Баако така го стискаше, че щеше да му смаже пръстите. Въпреки това Ковалски не се опита да се освободи, а пристъпи напред, застана пред Чан и заяви:
— Няма да го пъхате отново в клетката. Баако остава с нас.
Чан се намръщи още повече.
Мария също пристъпи напред и подкрепи Ковалски.
— Ако ще бъде подлаган на операция, стресът може да предизвика нежелателни последствия. Сигурна съм, че генерал-майор Лау не би…
Чан я прекъсна, като рязко измъкна пистолета си. Мария моментално осъзна грешката си. Не трябваше да споменава Лау — спомни си напрежението, което бе видяла между двамата. Позна и оръжието в ръката на Чан. Пистолет за биене на упойки.
Ковалски вдигна ръка, готов да продължи да отстоява позицията им, но преди да отвори уста, Чан се прицели и стреля.
Стреличката прелетя между Мария и Ковалски и улучи Баако в рамото. Той изскимтя и замахна. Иглата падна, но вече бе била дозата си. Като сумтеше от страх, Баако пусна ръката на Ковалски и се свря в задната част на килията.
Мария тръгна след него.
Ковалски я последва, като ругаеше люто.
Мария коленичи до Баако в ъгъла. Той се беше свил на кълбо, тъмните му очи бяха широко отворени от паника. Тя го прегърна и го притисна към гърдите си.
Ковалски клекна до нея.
— Всичко е наред, приятелче.
Баако се обърна към него. С треперещи ръце вдигна юмруци, почука ги един в друг и леко ги завъртя.
[Заедно]
— Няма да те оставя — обеща му Ковалски. — Ние сме екип.
— Точно така — каза Мария. Не беше сигурна дали Баако я разбира, но се опита да го каже колкото се може по-убедително.
Погледът на Баако се местеше от единия на другия, очите му вече се изцъкляха от упойката. Ако се съдеше по бързото действие, стреличката вероятно бе съдържала М99 — силен транквилизатор, често използван в зоопарковете.
Докато се унасяше, Баако отпусна юмруци и оформи с пръсти ОК, след което направи друг знак. Отново погледна Мария, после Ковалски. Макар жестът да беше даден едва-едва, тя го разбра.
Погледна Ковалски. Той също го беше разбрал.
Баако поправяше думите му. От Ние сме екип на Ние сме семейство.
— Точно така, приятел — твърдо рече Ковалски.
Сякаш убеден, че посланието му е разбрано, Баако отпусна тежко ръце на бетона и главата му клюмна.
Зад тях се чуха стъпки.
Мария погледна през рамо и видя Чан.
— Вече е спокоен — презрително се подигра той. — Няма стрес.
Ковалски скочи, готов да се нахвърли върху офицера, но Чан не отстъпи, а насочи пистолета към гърдите му. Мария сграбчи ръката на Ковалски, за да го спре. М99 беше смъртоносна за хората — дори две капки можеха да го убият на място.
Ковалски продължи да гледа кръвнишки, но се сдържа.
Чан се обърна към Мария.
— Вие ще дойдете с нас. — Махна с пистолета към Ковалски. — Той остава тук.
— Няма начин — изръмжа Ковалски.
Мария хвана китката му — знаеше, че това не е битка, която могат да спечелят.
— Всичко е наред. Ще мога да се грижа за Баако.
Ковалски вдиша рязко през нос, готов да спори, но разбираше, че е безсмислено. Накрая изсумтя:
— Добре.
Трима войници влязоха и помъкнаха Баако към електрокара. Мария ги последва, като придържаше главата му. Знаеше обаче, че тази сутрин го очаква нещо много по-лошо.
Представи си измъченото шимпанзе от вчера. Колкото и да я ужасяваше подобно третиране, тя не можеше да избяга от собствения си срам. Нима нейното отношение към Баако бе по-добро? Беше го държала в клетка, извеждаше го само от време на време да лудува в гората и непрекъснато го изпитваше.
Спомни си последния му знак.
[Ние сме семейство]
Очите ѝ се напълниха със сълзи, чувството за вина сякаш стисна сърцето ѝ. Докато го пъхаха в клетката, Мария сложи ръка върху главата му.
„Би трябвало да си на свобода“.
Един войник я избута и вратата на клетката се затръшна с метално дрънчене. Чан я подкара към изхода, а електрокарът ги последва.
Тя погледна назад към Ковалски, който стоеше сам в килията. Гледаше я твърдо и мълчаливо я насърчаваше да запази спокойствие. Вдигна ръце и повтори знака на Баако.