[Семейство]
Тя кимна. Приемаше посланието присърце. Всички бяха заедно. Въпреки това страхът, предчувствието за гибел я последва през двойната врата. Усещането остана, докато вървяха към лабораторията за вивисекции.
„Как може някой от нас да оцелее в това?“
09:07
Монк гледаше как целта им пресича улицата. Изглежда, вървеше към жилищния комплекс от пететажни блокове в края на хутонга.
Двамата с Кимбърли ускориха крачка, за да скъсят разстоянието. Не искаха да изгубят мъжа в големия комплекс. Сигналът на предавателя не беше много прецизен. Ако изгубеха целта си, трудно щяха да открият точния апартамент.
Военният спря в малкия двор при входа на комплекса.
Монк не беше очаквал това. Нямаха избор, така че продължиха към него. Не можеха да си позволят да събудят подозрения, като внезапно спрат или тръгнат в обратната посока.
Кимбърли посочи пейката на автобусната спирка пред комплекса.
Монк — държеше главата си наведена — нагласи хирургическата маска по-високо на носа си. Минаха на няколко крачки от целта си и седнаха на пейката. Кимбърли се настани плътно до Монк и хвана ръката му, сякаш бяха двойка, тръгнала на работа.
В отражението на прозореца на една паркирана кола Монк видя как мъжът драсна кибритена клечка и запали цигара. Беше си купил цигари от едно магазинче в хутонга. Отношението му към продавача бе рязко, почти грубо. Личеше си, че е развълнуван. Дръпна няколко пъти от цигарата, после извади мобилен телефон.
Пръстите на Кимбърли стиснаха ръката на Монк. Войникът говореше достатъчно високо и лесно можеше да бъде подслушан. Тонът му бе гневен и раздразнен. Очевидно беше вбесен на нещо или някого.
Монк си представи Ковалски. От личен опит знаеше колко вбесяващ може да е той — но и изненадващо находчив. Несъмнено Ковалски беше пробутал предавателя на войника и го използваше като куриер, за да го изкара на повърхността.
„А сега да превърнем това в преимущество“.
Кимбърли наклони глава и положи буза на рамото на Монк.
— Говори с брат си — прошепна в ухото му. — Изглежда, са го изритали от работното му място и го чака военна проверка. Казва, че бил разпитван часове наред от някой от Министерството на държавната сигурност.
Млъкна и се заслуша пак. Монк видя в отражението как мъжът пусна цигарата на земята и я стъпка. С последни гневни думи той прекъсна разговора и тръгна към комплекса.
Монк го изчака да се отдалечи и двамата с Кимбърли станаха.
Тя продължи да върви плътно до него.
— Май някой му е вдигнал мерника. Може би и на брат му. Някоя си Лау. С по-висок чин от двамата.
Монк се запита дали не могат да използват това търкане.
— Ако имах време да проверя източниците си — продължи Кимбърли, — сигурно щях да разбера коя е. Така бихме могли да получим някаква представа какво става тук.
— Всяко нещо по реда си — прошепна Монк.
Завиха на ъгъла и влязоха във вътрешния двор.
Войникът стигна до едно стълбище и тръгна нагоре.
Монк остана на ъгъла. Клекна уж да си завърже обувката. Мъжът се качи до втория етаж и тръгна по откритата галерия покрай редицата апартаменти. Спря пред седмата врата. Бръкна да извади ключове. Нещо сребристо полетя от джоба му, като проблясваше ярко на слънцето. Падна в краката му, привлече вниманието му и го накара да се намръщи.
Монк се скри зад ъгъла и погледна Кимбърли, която също го погледна разбиращо.
Това трябваше да е предавателят.
„Разкриха ни“.
09:10
Мария гледаше безпомощно как войниците измъкнаха Баако от клетката и го сложиха на носилката, след което подкараха отпуснатото му тяло към високите врати на лабораторията. Тя вървеше до него, като непрекъснато проверяваше дали диша. Страхът беше качил сърцето ѝ в гърлото.
„Може би ще е по-добре да умре на операционната маса“.
Подобен край щеше да е много по-милостив от жалкото съществуване, което го очакваше след операцията. Сълзите отново напълниха очите ѝ, но тя ги преглътна решително. Отказваше да признае поражението.
Лабораторията бе по-оживена, отколкото миналия път. Повечето активност кипеше около металните маси. Екип със сини престилки приготвяше хирургически инструменти. Един от тях, стерилизиран и затворен в найлонова торба, привлече вниманието ѝ.
Трион за кости.
Краката ѝ се подкосиха.
Двама души от екипа взеха носилката от войниците и я нагласиха до операционната маса.
Мария застана до тях. Страхуваше се, че ще я изпъдят, но вместо това една от сестрите ѝ даде шапка и хирургическа маска. Това означаваше, че ще ѝ позволят да наблюдава процедурите върху Баако — осакатяването, поправи се тя. Сестрата явно долови страданието ѝ и съчувствено докосна лакътя ѝ, след което се върна към задълженията си.