30 април, 20:45
Във въздуха над Еквадор
— Кацаме в Куенка след трийсет минути — обади се пилотът на „Гълфстрийм G650“.
Луната беше увиснала ниско над хоризонта. Грей си погледна часовника. Макар че полетът бе продължил девет часа, поради различните часови пояси щяха да пристигнат само час след излитането си от Рим.
Погледна назад към просторния салон, целия в кожа и скъпа дървена ламперия. Можеше да побере десетина души, но в момента бе само за тях четиримата. Роланд отново се беше заровил в купчина книги, макар че бе прекарал повечето време със забит в дневника на Кирхер нос. Лена му помагаше в проучването — двамата често си мърмореха нещо, доближили глави. Сейчан дремеше през почти цялото време в едно удобно кресло от другата страна на пътеката и сега се обърна с недоволно мърморене.
Грей разбираше изтощението ѝ. Той също бе дремнал четири часа — знаеше, че пак ще се наложи да поддържат диво темпо, след като кацнат в затънтеното градче Куенка високо в Андите. Преди няколко минути се беше свързал с Пейнтър и бе научил, че съдбата на Ковалски и сестрата на Лена остава неизвестна, но че Монк върви по възможна следа. Това означаваше, че Грей може да продължи да следва историческата диря, оставена от отец Кирхер, за да намери изгубения град в джунглата.
Според дневника на Кирхер и анотациите по картата колегата му Николас Стено заминал за Южна Америка и се върнал с приблизителните координати на града. Въпреки вярата на Кирхер Грей още се съмняваше, че този град на древни учители — на Наблюдателите, споменати в древните текстове — наистина е митичната Атлантида. Затова беше посветил остатъка от нощта на свое проучване на историята на този регион.
Някакво движение привлече вниманието му към задната част на салона. Лена идваше напред с книга в ръка.
— Роланд иска да ти покажа това преди да кацнем — каза тя.
Седна на седалката срещу Грей и постави книгата на малката масичка помежду им. Отвори на страница с изображение на камък с гравиран върху него лабиринт. Беше същият като позлатения лабиринт от дневника на Кирхер — символ, който се среща по целия свят на различни древни обекти.
— Това е полиран диорит — каза Лена. — Открили го в джунглите край Куенка, накъдето пътуваме.
Грей се наведе. „Значи лабиринтът е открит дори тук“.
— Местен индианец го дал като дар на отец Креспи.
Той вдигна очи.
— На мисионера ли? Онзи, който дошъл тук заради собствения си интерес към Атанасий Кирхер?
Тя кимна.
— Мисията му се намирала при църквата „Мария Аусилиадора“, или „Мария Помощницата“. Поредната църква, посветена на Дева Мария, също като светилището, в което Кирхер е скрил костите на Ева. — Помълча малко и продължи: — През петдесетгодишния си престой тук, до смъртта си на почти деветдесет години, отец Креспи събрал огромна колекция артефакти, носени му от местните индианци шуар. Държал колекцията в църквата. Състояла се от близо седемдесет хиляди предмета.
— Откъде е дошло всичко това?
— Местните твърдели, че ги вземали от обширна пещерна система под джунглата. Роланд смята, че артефактите са стигнали до прага на отец Креспи не случайно, а защото свещеникът е разпитвал местните за подобно място в джунглата.
— Но не е имал координатите, с които разполагаме ние.
— Така е. Но вероятно е научил достатъчно от проучванията си върху Кирхер, за да дойде в този район.
— Но не и да стигне до прага на изгубения град.
— Грей кимна към книгата. — Какво още са му дали?
Лена прелисти книгата и му показа различни артефакти — двуметрови сандъци за мумии, които приличаха смътно на египетски, пълни комплекти парадна индианска броня, лавици с еквадорска керамика, рула от сребърни и златни листа, украсени с изображения, които изглеждаха нехарактерни за региона.
Лена посочи тези аномалии.
— Според археолозите мотивите и изображенията по много от артефактите подхождали повече на други култури като асирийската, вавилонската и египетската. — Тя отвори на снимка на медна скулптура на крилат човек с глава на гущер. — Това например несъмнено е фигурата на асирийския бог Нисрок. Асирия е месопотамска цивилизация отпреди четири хиляди години. — После показа златни плочки с надписи в редове. — А това е протофиникийска писменост. Експертите са идентифицирали и други предмети от колекцията, върху които имало египетски йероглифи, либийска и картагенска писменост, дори келтски символи. Отец Креспи бил убеден, че предметите са доказателство за връзка между изгубената цивилизация, скрита в тези джунгли, и останалия древен свят. Връзка, по-ранна от писаната история.