Лена прелисти книгата и спря на други снимки.
— Още по-странното е, че местните му донесли яки като стомана медни зъбни колела и странни месингови тръби без следи от винторез. Все примери на металургия много над възможностите на племената от района.
Грей взе книгата и разгледа снимките на колекцията на отец Креспи. Голяма част от нея се състоеше от златни плочки и свитъци, върху които бе изобразен калейдоскоп от астрологични фигури, пирамиди и божества. На една златна плочка дори имаше човешка фигура, пишеща с перо.
Той поклати глава.
— Със сигурност част от тези неща са фалшификати.
Лена сви рамене.
— Отец Креспи също го признава и е смятал, че с времето местните може да са изработили някои от даровете, за да му угодят. Но дори той можел да отдели фалшификатите от истинските неща. Така де, защо им е било да жертват толкова много злато само за да излъжат един стар свещеник?
Като доказателство тя отвори на една страница и му показа еднометров златен крокодил с големи рубини вместо очи. Сигурно струваше цяло състояние и определено не бе нещо, което местните биха могли да изработят с простите си ковашки техники.
— Какво е станало с колекцията на отец Креспи? — попита Грей.
— Това само по себе си е загадка. След смъртта му през 1982 година колекцията бързо се пръснала. По-голямата част от нея се озовала заключена в музейни хранилища по заповед на еквадорското правителство. Можела да се види единствено със специално разрешение. Други предмети се озовали в еквадорската военна база Каямбе дълбоко в джунглата.
„Военна база?“
Лена погледна към дъното на салона.
— А според Роланд има слухове, че някои ключови артефакти били пратени във Ватикана.
Грей се облегна назад.
— Ако това е вярно, отец Кирхер май не е бил единственият католически свещеник, опитвал се да пази тайни.
„Но какво са се опитвали да скрият?“
— За повече отговори ще трябва да открием пещерната система, отбелязана с лабиринт на картата на Кирхер — каза Лена.
Сейчан заговори от другата страна на пътеката, закрила очите си с ръка. Явно се беше преструвала на заспала, докато двамата с Лена бяха разговаряли, и бе подслушала разговора им.
— Всичко това ми прилича на народни приказки, слухове и мечти за съкровища.
— Може и да не са — рече Грей.
Сейчан свали ръката си, обърна се към него и повдигна съмнително вежда.
Докато останалите бяха проучвали различни парченца от пъзела, Грей бе прекарал последните няколко часа в проучване на вероятността в тукашните джунгли да съществува изгубен град.
— Добре документирано е — рече той, — че в този район на Андите наистина съществува огромна пещерна система, заемаща незнайно каква площ. Големи части от нея са били фотографирани и картографирани от британско-еквадорски изследователски екип през 1976 година.
— Воден от Нийл Армстронг — обади се Лена.
— Той бил почетен водач на експедицията. Макар да не открила никакъв изгубен град, групата попаднала на останките на стара гробница в пещерите и идентифицирала стотици нови видове растения, прилепи и пеперуди.
Сейчан завъртя очи.
— Но въпреки това не са намерили никакъв изгубен град, както сам каза. И както аз казах, това са просто приказки и измислици.
— Не съм толкова сигурен. В района съществува упорита легенда за тайни пещери, в които се пази огромна библиотека от метални книги и кристални плочи. Според сведенията на някой си Петронио Харамило един местен индианец шуар го завел до тези пещери, когато бил тийнейджър. Това станало през 1946 година. След това той в продължение на десетилетия държал местонахождението на пещерите в тайна, защото се страхувал, че могат да бъдат ограбени. Накрая се съгласил да отведе неколцина души до мястото, но само при условие, че Нийл Армстронг също ще участва. И през 1998 година, само седмица преди планираното пътуване, бил убит.
Лена трепна.
— Убит?
— Някои смятат, че са искали да му затворят устата. Други, че е бил убит, докато някой се е опитвал да изтръгне тайните му. Така или иначе, информацията за местонахождението умряла с него.
Лена взе книгата от масата.
— Мислиш ли, че колекцията на отец Креспи може да е дошла от същото място?
— Възможно е. От него или може би от тунелите, водещи към изгубената библиотека.
Сейчан се протегна на креслото си.
— И защо убитият е настоявал Нийл Армстронг да участва в тази нова експедиция?