Грей сви рамене.
— Възможно е да е искал да участва човек, чийто статут и име не подлежат на съмнение. Или може би е имало друга причина. Още ми се вижда странно, че Армстронг би се съгласил да участва в която и да е от тези експедиции. Той не е бил археолог. А след мисията „Аполо 11“ е станал малко единак, дал е само няколко интервюта. Защо му е било да се въвлича във всичко това?
— Мисля, че знам — обади се глас зад него.
Роланд тихомълком се бе присъединил към тях.
Очите му бяха изцъклени от умора и изумление. Притискаше дневника на Кирхер към гърдите си и гледаше през прозореца, в който перфектно се очертаваше пълната луна.
— Защо? — попита го Лена.
— Защото Луната… не е онова, за което я смятаме.
21:02
Роланд игнорира изумената им реакция. Мъчеше се да намери думи, с които да обясни какво е открил в дневника на Кирхер.
„Нищо чудно, че почитаемият отец е държал всичко това в тайна“.
Само четирийсет години преди Кирхер да открие костите на Ева Инквизицията осъдила Галилей на смърт, защото се осмелил да предположи, че Земята не е център на вселената. Откровенията в дневника на Кирхер биха обрекли по същия начин него и всеки, свързан с откритието му.
— Ако Луната не е онова, за което я смятаме, тогава какво е? — попита Грей.
Роланд вдигна дневника на Кирхер.
— Почитаемият отец стигнал до заключението, че Луната не е естествено тяло. — Преди някой да успее да възрази, Роланд добави: — И аз съм съгласен с него.
Сейчан вдигна облегалката на креслото си и посочи прозореца с пълната луна.
— Казваш, че онова там не е истинско?
Роланд се отпусна на едно кресло в средата на групата.
— Цяла нощ проучвах дневника на Кирхер. Търсех начини да опровергая заключенията му. А вместо това намерих още потвърждения.
— Май ще е по-добре да ни запознаеш подробно — каза Грей и кимна към книгата. — Какво научи?
— Не е само онова, което открих в дневника на почитаемия отец. — Роланд погледна към сияещата луна. — Никога ли не сте се питали защо при пълно слънчево затъмнение Луната закрива точно слънчевия диск? Това съвършено визуално подреждане не изглежда ли като странно астрономическо съвпадение?
От израженията на всички си личеше, че този странен факт е останал незабелязан от тях.
„Както от повечето хора“.
— Този феномен се получава, защото Луната е 400 пъти по-малка от Слънцето, но се намира на 1/400 от разстоянието между Земята и Слънцето. — Той поклати глава на изумителното съотношение. — И това не е всичко. Луната съвсем точно отразява годишното движение на Слънцето. Пълната луна в средата на лятото залязва под същия ъгъл и на същото място на хоризонта, на което залязва слънцето в средата на зимата. Не мислите ли, че и тази симетрия изглежда твърде странна, че да е случайност?
— Но това не прави Луната изкуствена — тихо каза Лена, сякаш говореше на побъркан.
„И може би съм…“.
Въпреки това отказваше да отстъпи.
— Учените дори не са сигурни как се е образувала Луната. Сегашната хипотеза се нарича теория за Големия сблъсък, според която някакво тяло с размерите на Марс се е сблъскало със Земята в началните стадии на образуването ѝ и е избило в орбитата ѝ достатъчно материал, от който се образувала Луната.
— Какво ѝ е лошото на тази теория? — попита Грей.
— Две неща. Първо: всички астрономи са съгласни, че при подобен сблъсък Земята би се въртяла по-бързо, отколкото се върти днес. За да компенсират това и да направят теорията си работеща, те предполагат втори сблъсък с планетата ни, този път от противоположната посока и със същата сила.
— За да се забави въртенето. — Грей се беше намръщил. Вероятността за подобно събитие изглеждаше нищожна.
— Дори астрономите признават, че няма доказателство за подобен сблъсък. Което ни води към втория проблем на теорията за Големия сблъсък. Той е свързан със странното количество материали, изхвърлени от Земята и образували нашия спътник.
— Какво е странното тук? — попита Грей.
— След като прахта се слегнала, Земята се оказала с обиколка, която е с точно триста шейсет и шест процента по-голяма от обиколката на Луната. Това число да изглежда странно на някой?
— Триста шейсет и шест. — Лена се намръщи. — Почти колкото са дните в годината.
— Всъщност Земята се завърта триста шейсет и шест пъти за една обиколка около Слънцето. — Роланд погледна дневника в скута си и проследи с пръст позлатения критски лабиринт на корицата му. — Затова минойските астрономи-жреци от Крит са разделяли окръжността на триста шейсет и шест градуса. Шумерите направили същото, като разделили градусите на шейсет минути, а минутите — на шейсет секунди.