— Както правим и ние днес — каза Лена.
— С тази разлика, че сме ги закръглили на триста и шейсет градуса — поправи я Роланд. — Но да се върнем на Луната. Има и други странности относно нашия спътник. Масата на Луната е по-малка, отколкото би следвало да се очаква; гравитационното ѝ поле има силни и слаби места; ядрото ѝ е ненормално малко. И в същото време без тази странна луна на планетата ни нямаше да има живот.
Лена се намръщи.
— Това пък защо?
— Биолозите смятат, че гравитационното въздействие на Луната, което предизвиква приливите и отливите, вероятно е помогнало на ранния живот в океаните да излезе на сушата. По-важното е, че астрофизиците знаят, че масата на Луната помага за стабилизирането на земната ос, така че да е под лек ъгъл спрямо Слънцето. Без Луната земната ос ще се клатушка повече, което би довело до екстремни амплитуди в температурата и би направило условията почти невъзможни за възникване на живот.
— Значи без Луната нямаше да ни има — каза Сейчан. — А в същото време перфектната ѝ симетрия и самото ѝ съществуване противоречат на логиката. Това ли казваш?
Роланд сви рамене и ги остави сами да си направят заключенията.
— Може би затова Нийл Армстронг се е включил в тази експедиция. Може би е преживял на лунната повърхност нещо, което го е убедило да се насочи в тази посока на проучване.
Грей се намръщи, погледна към пълната луна, надничаща през прозореца на самолета, и промърмори:
— Липсващите две минути на НАСА.
Всички погледи се обърнаха към него.
— Какви липсващи две минути? — попита Сейчан.
21:07
Грей не беше сигурен доколко да приеме твърденията на Роланд. Въпреки това озадачаващото участие на Нийл Армстронг в археологическата експедиция му напомни за друга мистерия около мисията „Аполо 11“.
— Чух история от един колега астрофизик, който работеше за НАСА — обясни той. — По време на предаваното по телевизията кацане на Луната две камери уж прегрели и това довело до две минути пълно мълчание. След това различни източници твърдяха, че НАСА потулва нещо, което Армстронг и другите астронавти видели при кацането. Това бе потвърдено по-късно от пенсиониран специалист по комуникациите от НАСА, който признал, че всичко било нагласено нарочно, за да се скрие нещо, открито на лунната повърхност.
— Какво? — попита Лена. — Извънземни ли?
— Това е една от теориите. — Грей се обърна към Роланд. — Други обаче смятат, че са прикрили някаква загадка, свързана със самата Луна.
— Може и да са прави — рече Роланд. — Отец Кирхер със сигурност е бил убеден, че около Луната има нещо чудно. Посветил е страници и страници от дневника си на разглеждане на тази възможност.
— Какво друго научи? — попита Грей.
— Повечето писания са върху странните симетрии между Земята и Луната. Например, можете ли да познаете колко пъти Луната обикаля около Земята за десет хиляди дни?
Никой не си направи труда да отговаря.
— Триста шейсет и шест — каза той. — И това число е важно в много други отношения. Може направо да се приеме за фундаментален код за нашата планета. И това е било известно много по-отдавна, отколкото си представяте.
— Колко отдавна? — попита Грей.
— Помните ли онзи жезъл, който видяхме при костите на Ева? — Роланд извади телефона си и зареди снимката на Лена, на която се виждаше жезълът от слонова кост, стиснат от пръстите на скелета. — Почитаемият отец го нарекъл de Costa Eve, или Реброто на Ева. И ако се вгледате внимателно, можете да различите малките деления, нанесени по дължината му.
Той увеличи изображението и пусна телефона да обиколи през групата.
— Какво имаш предвид? — попита Грей.
— Маркиран е така, защото е древен измервателен инструмент.
— За измерване на какво? — попита Сейчан.
— На всичко. Това може да е ключът към нашия свят.
Изгубилият търпение Грей го изгледа, но Роланд продължи упорито:
— Докато бяхме в параклиса в Италия, измерих дължината на жезъла — каза той. — Дълъг е осемдесет и три сантиметра.
Грей сви рамене.
— Малко по-малък от метър или ярд.
— Да, но…
— Боже мой! — възкликна Лена и всички се обърнаха към нея. — Дължината! Знам накъде биеш. Не става дума за обикновения ярд, който се използва днес. Това е мегалитен ярд.