Роланд взе дневника.
— Оказва се, че в първия стих на Битие са скрити не само звездните числа, но и математически важното число пи.
Грей се пресегна и взе книгата. Отвори я на страницата с илюстрацията на Земята и потупа с пръст последното изчисление: 36,6 Costa Eve.
— Както сам каза, това число се закръгля на трийсет и седем. Число, което — ако си прав — свързва Слънцето, Луната и Земята с точността на швейцарски часовникар.
Лена видимо пребледня.
— Може да не е свързано само със звезди.
Всички се обърнаха към нея.
— Същото число е скрито в генетичния ни код.
21:12
Лена се боеше да отвори тази тема. Веднага щом бе чула за значението на числото 37, си бе спомнила нещо, което бе чела в едно научно списание от 2014 г. Макар да ѝ се искаше да нарече статията статистическа аномалия, сега започваше да се колебае.
Роланд впери поглед в нея.
— Какво имаш предвид?
— Почти всички живи организми на планетата използват ДНК като кодиращ материал, но има и код в кода, който не подлежи на мутации и промяна. Това е строгият набор правила, които определят как ДНК произвежда белтъци. Неотдавна един биолог и един математик откриха серия съвършени симетрии, скрити в този код. Модел, който се основава на производни на едно-единствено просто число.
— Нека позная — каза Грей. — Трийсет и седем?
Лена кимна.
— Да. Помня един пример от статията. Атомната маса на всичките двайсет аминокиселини, изграждащи телата ни, е производна на трийсет и седем. — Лена поклати глава. — Вероятността това да е чисто съвпадение е едно на децилион, което е единица с трийсет и три нули.
— Иначе казано, нищожна — заключи Сейчан.
Роланд се намръщи.
— Не е нужно дори да гледате на микроскопично ниво, за да видите тази връзка в биологията. Достатъчно е само да вземем нормалната температура на човешкото тяло. — Той погледна останалите. — Трийсет и седем градуса по Целзий.
В салона се възцари тишина.
Накрая Грей заговори с приглушен глас:
— Ако всичко това е вярно, говорим за едно число, което определя всичко. Което свързва нашата ДНК и телата ни със самото движение на Слънцето, Луната и Земята.
— Но какво означава всичко това? — попита Сейчан.
Грей поклати глава. Беше на тъмно, както и всички останали.
— Ако съществуват някакви отговори, ще ги намерим тук — каза Роланд.
Свещеникът отново прелисти дневника на Кирхер и се върна на изображението, което им беше показал по-рано — частта от Южна Америка с лабиринта, нарисуван върху подземно езеро. Кирхер смятал, че там се намирала древната Атлантида. Лена си припомни историята на района и намеците за изгубен град под планините, място на невъобразими богатства и древни библиотеки с книги от метал и кристал.
„Възможно ли е наистина да съществува подобно място?“
Сейчан повтори като ехо мисълта ѝ:
— Защо си толкова сигурен във всичко това?
Роланд посочи дневника.
— Вижте накъде сме тръгнали. Вижте географската ширина, отбелязана на картата.
Грей се наведе и прочете координатите на глас.
— Три и шейсет и шест.
Роланд се усмихна.
— Някой ще заяви ли, че е случайно съвпадение?
— Сложете коланите — обади се пилотът. — Започваме спускане към Куенка.
Лена се обърна и погледна през прозореца. Тъмната гора пред тях се сменяше с ярко осветени домове. Тя отново се загледа към ширналата се джунгла и заострените върхове в далечината. Някъде там може би ги чакаше най-голямото откритие в историята на човечеството.
Въпреки това на част от нея ѝ се искаше самолетът да направи вираж и да полети в друга посока след цялото кръвопролитие, което ги беше довело тук. Това ѝ напомни, че Мария продължава да е в опасност.
Лена погледна към Луната — загадката, увиснала в нощното небе. Спомни си първия коментар на Роланд как Луната закрива идеално слънчевия диск при пълно затъмнение. Това бе симетрия на орбитални движения и размери на небесни тела, които противоречаха на здравия разум. И въпреки това Луната си беше там от хилядолетия и предлагаше това чудо на всеки, който се осмели да гледа и да се пита.
Спомни си и коментара на Грей как всичко това — Слънцето, Луната и Земята — сякаш е проектирано от швейцарски часовникар.
Споходи я смразяваща мисъл.
„Ако е така, кой е този часовникар?“
Самолетът леко се разтресе, когато колесниците се спуснаха.