„Може би скоро ще разберем“.
22:03
В тъмния хангар до летището на Куенка Шу Вей заби камата си под ухото на уплашено свилия се човек, като насочи острието нагоре. Устата му се отвори за писък, но смъртта го взе преди да успее да издаде звук. Тялото му залитна назад, освобождавайки ножа ѝ, и падна на бетонния под.
Тя се обърна и изтри кръвта от острието с парцал. Беше получила информацията, която ѝ трябваше. Целите ѝ бяха отлетели с нает хеликоптер преди четирийсет и пет минути към джунглата. Групата беше тръгнала само с нает пилот към някакво място в планините, където трябваше да се срещнат с двама местни водачи от племето шуар.
Шу Вей извади айпад от джоба на якето си. Беше открила устройството в пълния с дим университетски кабинет в Рим. Таблетът принадлежеше на отец Роланд Новак. По време на полета дотук един компютърен специалист беше прегледал всичко записано на диска. Повечето информация бе свързана с някакъв средновековен свещеник, Атанасий Кирхер, и включваше и огромните му трудове. Малко от информацията изглеждаше свързана с този лов с изключение на изображението, което беше видяла в самото начало. Тя отново го зареди на екрана.
Беше карта на Еквадор, на която бе отбелязано конкретно място.
Наетият хеликоптер се беше отправил към почти същото място.
Тя се намръщи. Искаше ѝ се групата да беше изчакала до сутринта, преди да започне търсенето си. Беше се надявала да ги настигне в Куенка и да им устрои засада, докато спят.
Въпреки това се беше приготвила и за този вариант.
Тръгна към десетимата мъже, събрали се при вратата на хангара. Беше подбрала лично всеки член на ударния отряд. Всички бяха от специалните сили на военен окръг Ченду, от частта с кодово име Gŭ. Бяха заслужили името си Сокол поради способността си да преследват и елиминират целите си безмилостно, като истински хищни птици.
„Няма да опетня това име“.
Заместникът ѝ, старши сержант Кван, отиде при нея. Беше една глава по-висок от Шу Вей, с мускулести крайници, покрито с белези лице и черна коса, вързана на къса опашка. Мнозина го наричаха Черния гарван поради навика му да взема трофеи от онези, които е убил — пръстени, сватбени халки, кичури коса, веднъж дори пантофи. Един път Шу Вей го беше попитала за тази негова особеност. Той ѝ каза, че го правел не за да се слави с убийствата си, а като почит и уважение към живота, който е отнел.
Постепенно беше започнала да му се доверява повече, отколкото на всеки друг. Той на свой ред нито веднъж не показа негодувание срещу нейния чин, възраст или пол — рядко и ценно качество.
— Хеликоптерът е зареден — каза той с измамно тих и спокоен за навъсеното му изражение глас. — Двигателят загрява.
Тя кимна и погледна през пистата към тъмните планини.
„Нека ловът започне“.
19.
1 май, 11:04
Пекин, Китай
„Всичко е наред, миличък. Всичко е наред“.
Мария държеше здраво ръката на Баако. Китките му бяха оковани и можеше да стисне единствено пръстите му. Топлината на кожата му бе трескава. Макар че очите му бяха изцъклени заради леката упойка, той продължаваше да я гледа умоляващо, опитваше се да разбере какво се случва с него, питаше се защо тя позволява да му правят такива неща. От ъгълчетата на очите му се стичаха сълзи. Не можеше да помръдне, тъй като главата му беше прикована към операционната маса със стоманен пръстен.
Една от сестрите прокарваше по скалпа му електрическа машинка за подстригване.
Бяха минали почти деветдесет минути, откакто Мария и Баако бяха докарани в лабораторията за вивисекции. Предоперационните подготовки бяха безкрайни и включваха пълен физически преглед, множество кръвни тестове и дори ЯМР. Докато процедурите продължаваха, генерал-майор Лау най-сетне излезе с Арно, за да изпрати френския палеонтолог да започне проучването на неандерталските кости, отмъкнати от Хърватия.
Преди малко един техник се беше върнал с резултатите от изследването на гръбначния стълб. Главният хирург д-р Хан ги бе прегледал. Всичко изглеждаше наред и затова той даде разрешение за начало на операцията.
Докато сестрите продължаваха да подготвят Баако, д-р Хан чакаше със спринцовка лидокаин, готов да направи местна упойка. Другите от екипа започнаха да отварят хирургическите пакети.
Баако изсумтя измъчено.
— Знам, че си уплашен — прошепна му тя. Наведе се и целуна върховете на пръстите му. Пусна ръката му, колкото да кръстоса юмруци и да ги притисне към гърдите си.