„Поне това като че ли проработи“.
А сега се изправяха пред ново предизвикателство.
Пътят през бариерата беше блокиран от високи до кръста стоманени стълбове. От бараката излезе войник.
Без никакво колебание Кимбърли насочи колата към портала. Когато спря пред стълбовете, войникът пристъпи към нея с отегчена физиономия. Вероятно беше разпознал колата, така че не си направи труда да свали автомата от рамото си.
„Очевидно постът му не е от най-натоварените“.
Войникът се наведе към прозореца на шофьора.
Монк наведе глава и се престори на задрямал — поредният войник, отиващ на служба. Кимбърли заговори твърдо и се извърна към раницата си, като се преструваше, че се опитва да намери документи или заповеди.
Докато тя се занимаваше с това, войникът навря глава през прозореца и огледа останалите в джипа. Монк усети как единият от братята незабелязано посяга към пистолета си.
„Задръж“.
Преди някой да успее да помръдне, Кимбърли замахна и заключи с хватка врата на войника. Хвана го неподготвен и с лекота опря спринцовката в гърлото му. Чу се рязко съскане на газ под налягане, който инжектира в кръвта му силна упойка. Кимбърли го задържа няколко секунди, докато тялото му не се отпусна.
Сержант Чин използва момента да изскочи от предната седалка и да се втурне в бараката. Намери таблото и стовари юмрук върху едно копче. Стълбовете пред тях се спуснаха до нивото на пътя. Той изскочи навън, пое отпуснатото тяло на войника и го завлече в бараката.
— Ще спи поне час — каза Кимбърли, докато прекарваше джипа през бариерата. — Но ще трябва да действаме бързо. Много скоро някой ще забележи, че порталът е без охрана.
Чин продължи пеша покрай джипа към паркинга, като се оглеждаше за други войници. След паркинга тунелът свършваше със спускаща се врата, достатъчно висока, за да пропусне двуетажен автобус. До нея имаше камион, което означаваше, че това е товарната рампа на комплекса. Чин надникна в кабината, скочи долу и даде знак, че всичко е чисто.
Кимбърли паркира джипа и всички слязоха. Тя посочи по-малка врата отляво на голямата. До дръжката светеше син четец на карти.
Тя отново извади картата на Гао.
— Да се надяваме, че ще ни свърши работа и тук.
— И да се молим да няма допълнителни биометрични сензори — прошепна Монк. — Като четци на длани или скенери на ретина.
Кимбърли сви рамене.
— При нужда винаги можем да домъкнем онзи войник. Ще използваме неговата ръка или око.
„Вярно…“
Монк оцени находчивостта ѝ. Кат я беше избрала добре. Кимбърли отиде при четеца и размаха картата на Гао Сун над светещата повърхност.
Ключалката изщрака и тя промърмори:
— Проста работа.
Отвори вратата — и се озова срещу стреснат мъж със синя работническа униформа. На кепето му имаше същата емблема като тази върху вратата на камиона. Работникът отскочи изненадано назад и замърмори извинително. Погледът му се плъзна по униформените мъже и той се махна от пътя им.
Кимбърли леко му кимна и прекрачи прага. Монк се позабави, за да нагласи слънчевите си очила, като се молеше използването им под земята да не вдигне тревога у човека — но не този беше човекът, за когото трябваше да се тревожи.
Чин последва Кимбърли. Докато сержантът прекрачваше прага, Монк видя промяната в четеца до вратата. От син той светна в червено.
Сърцето му се сви.
„Ох, мамка му!“
Силният вой на сирената над вратата отекна в далечината.
Кимбърли се извъртя. На лицето ѝ бе изписан шок, но и разбиране. Вратата явно имаше вградени сензори, които изискваха всеки минаващ през нея да има електронна карта.
Шофьорът на камиона се опита да побегне, но Чин го цапардоса с пистолета си и го повали.
Кимбърли махна на Монк, загледана нагоре.
— Влизай! Веднага!
Тежката бронирана врата беше започнала да се спуска. Братята Шоу се втурнаха през прага. Монк ги последва, като се претърколи през рамо под спускащата се бариера. Последен беше Конг, който се хвърли с изненадваща скорост, метна се по корем и се плъзна под ръба. Изведнъж коланът му се закачи за металния праг и го спря.
На лицето му се изписа паника.
„Не, няма!“
Монк хвана долния край на преградата с изкуствената си ръка и напрегна мускули срещу зъбните колела с ясното съзнание, че ще издържи не повече от секунда-две. Чин сграбчи Конг за ръцете и го дръпна през стесняващата се пролука, като падна назад и използва тежестта си да издърпа по-дребния си колега. Металната бариера се спусна с трясък на косъм от петите на Конг и отряза пътя им за отстъпление.