— Много го харесвам. Той ме научи на английски и испански в училището на мисията.
„Добре. Личната връзка може да ни е от помощ“.
— Отец Пелам ни каза, че можете да ни отведете до едни пещери в района.
Джембе закима енергично.
— Пещери, да. Много пещери под планините.
Старият го прекъсна и заговори кисело, без да откъсва поглед от Грей.
Джембе го изслуша и преведе:
— Чичо Чакикуи казва, че знае пещерите, които търсите.
Грей въздъхна с облекчение.
— Но няма да ви заведе — добави покрусено момчето. — Ако опитате да отидете там, племето ни ще ви убие.
След като посланието беше предадено, Чакикуи се обърна и тръгна към гората, като повлече след себе си Джембе, който погледна извинително назад към Грей.
Той загледа как двамата изчезват в мрака.
„Дотук с личната връзка“.
23:22
— Чакайте! — извика Роланд и забърза напред — Моля ви!
Стигна до Грей, който го спря да не се втурне в гората след двамата.
— Внимавай — предупреди го Грей. — Може да не са дошли сами. Ако ги подплашиш, може да получиш стрела в гърдите.
Роланд отказа да го послуша и застана пред него.
— Аз съм отец Новак — извика той към мрака. — Изминах дълъг път. Моля ви!
Без да знае какво друго да направи, Роланд разкопча якето си и показа бялата си римска якичка. Щом отец Пелам се ползваше с уважение, може би част от това уважение щеше да се отнесе и към друг с якичка като неговата.
Зачака с разтворено яке, като много добре си даваше сметка за предупреждението на Грей.
Накрая, без да закачат дори едно листо, сенките се сгъстиха — старейшината и момчето се връщаха.
Старейшината пристъпи напред, приковал поглед в якичката на Роланд. Заговори рязко, но и малко сдържано.
Джембе преведе:
— Чакикуи казва, че ще изслуша. Защото свещениците са показали добрина към племето ни.
Роланд не пропусна да забележи, че момчето използва формата „свещеници“ — множествено число. Старейшината със сигурност беше достатъчно възрастен да е живял по времето, когато предшественикът на отец Пелам е ръководил мисията в Куенка. Реши да изиграе тази карта.
— Познаваш отец Карлос Креспи — каза той и забеляза как възрастният присви очи, щом чу името на мисионера. — Дойдохме да почетем паметта на добрия отец и да продължим мисията му в тези гори.
Джембе преведе скептичния отговор на Чакикуи:
— Мнозина идват за златото.
— Не и ние — настоя Роланд. — Ние идваме за знания. Идваме да намерим един град на древни учители, място на познанието.
Извади стария дневник на отец Кирхер от вътрешния си джоб и показа кожената корица на Чакикуи и момчето. Старейшината се взря в позлатения лабиринт и очите му отново се присвиха, сякаш бе разпознал изображението.
„Интересно…“
— Чували сме истории за пещери, в които има много книги като тази — каза Роланд, припомнил си разказа на Петронио Харамило за изгубената библиотека под земята. — Можете ли да ни заведете там?
Възрастният заговори и поклати разочаровано глава. Джембе изглеждаше също толкова разочарован, докато превеждаше.
— Чакикуи казва, че отвел друг при онези пещери. Много отдавна. Казва, че било грешка.
Роланд погледна Грей. „Възможно ли е да е същият индианец, който е отвел Харамило до пещерите през четирийсетте?“
— Забранено е да се ходи там — продължи да превежда Джембе. — Дори заради паметта на отец Креспи. — Момчето се прекръсти, докато изговаряше името. — Да почива в мир.
Роланд въздъхна и избърса чело; мъчеше се да измисли как да убеди стареца да им помогне. Беше забелязал, че през цялото време погледът на Чакикуи все се спира върху книгата в ръката му.
С надеждата, че това може да е ключът към спечелването му, той протегна дневника към него.
— Друг почитаем отец е написал тази книга. Преди стотици години. Подобно на отец Креспи, той е търсил изгубения град на древните учители. — Роланд прелисти страниците и намери картата на Южна Америка с отбелязания на нея лабиринт. — Той ни казва да намерим това място.
Чакикуи пристъпи към него и протегна ръка. Роланд му даде дневника. Възрастният прегледа останалите страници. Спря на онази, на която отец Кирхер беше копирал звездовидните петроглифи над гробовете на Адам и Ева.
И прошепна нещо на Джембе.
Момчето се обърна с надежда към Роланд.
— Чакикуи пита кой е този друг отец? Казва, че има едно име, друг отец отпреди много време, което ще отвори пътя към пещерите.