Обърна глава към нея, досетил се за източника на нападението, изправи се и изрева — след което залитна и падна тежко по задник.
Щом ефектът на транквилизатора бе толкова бърз, значи и първият изстрел бе улучил целта си. Мария тутакси отвори пушката и бръкна в джоба си за другите две стрелички. В бързината едната се изплъзна между пръстите ѝ и падна в краката ѝ. Тя изруга и напъха другата в цевта.
Долу младият мъжкар лежеше на една страна, огромните му крайници се бяха отпуснали безжизнено. Но той не беше единствената заплаха.
Преди Мария да успее да презареди напълно, сребристият изрева яростно и се надигна в целия си ръст. Мария зяпна, удивена от огромните му размери. Макар да разбираше генетиката, създала подобно чудовище, умът ѝ още не можеше да го приеме. Представи си гигантските кости, които ѝ бяха показани — костите на мегантропа, един от по-ранните предшественици на човека, и осъзна, че хибридите притежават не само огромните размери на древните хоминиди, но и тяхната дива и жестока природа.
Сребристият се отпусна на юмрук и се понесе към Ковалски, който още бе на четири крака, охлузен и натъртен. Нямаше начин да се махне навреме от пътя му.
Мария подаде пушката през прозореца и изстреля заредената стреличка, но горилата се движеше твърде бързо и тя видя как червените пера рикошират от ствола на едно фалшиво дърво.
„По дяволите…“
Хвърли се към изпуснатата на пода стреличка, но знаеше, че няма да успее да презареди навреме.
Друг осъзна същото.
Преди да успее да го спре, Баако скочи до нея и се хвърли с главата напред през прозореца. В последния момент се хвана за перваза, увисна и започна да се спуска на подскоци към дъното на хабитата, като се хващаше за миг за издатини в неравната скала.
— Баако! — извика Мария след него. — Връщай се!
За първи път през младия си живот Баако не ѝ обърна внимание.
12:09
„Май трябва лично да се погрижа за всичко“.
Дзяйин Лау почти бе долепила нос до монитора. Правеше всичко по силите си да не обръща внимание на избухналия в офиса на охраната хаос. Министерството на държавната сигурност и заместник-директорът на Академията за военни науки вече я бяха търсили. Вестта за пробива в сигурността бе излязла извън пределите на комплекса.
Можеше да се досети кой е причината за това изтичане на информация.
Зад нея Чан Сун крещеше заповеди по радиостанцията и пришпорваше екипите, пратени да открият неканените гости. Когато ги намереше — което щеше да стане рано или късно, — със сигурност щеше да използва залавянето им, за да се представи в добра светлина и в същото време да злепостави Дзяйин. Тя буквално надушваше амбицията му, лъхаща от потта по челото му.
Въпреки това Дзяйин беше съсредоточена върху друг потенциален провал, друго черно петно, застрашаващо досието ѝ. Беше видяла на монитора всичко станало в лабораторията за вивисекции, което водеше към катастрофата. Д-р Крандъл се беше добрала до пушката с транквилизаторите и се опитваше да помогне на спътника си в Ковчега. Въпросът вече би трябвало да намери кървавото си решение и да даде нужния урок на Мария.
А после стана нещо още по-лошо — Баако скочи през прозореца и се озова в сърцето на Ковчега. Дзяйин беше изразходвала значителни ресурси, за да се сдобие с уникалния образец, като междувременно бе изгубила ценен таен агент. Ако наградата бъдеше разкъсана на парчета от собствените ѝ хибриди, това можеше да се окаже повече от катастрофа за кариерата ѝ — можеше да си спечели куршум в главата заради този провал.
Стовари юмрук върху масата, твърдо решена лично да се справи със ситуацията. Но преди да успее да се извърне, в ъгъла на монитора се отвори по-малък прозорец. Тя се наведе напред. Малката зърнеста картина показваше войник, вързан за стол. Похитителят му, който оставаше извън кадър, бе опрял пистолет в слепоочието му.
— Увеличете образа — нареди тя на техника.
Зад нея откъм другите станции се чу мърморене. Тя се огледа и видя, че същото видео е пуснато в ъгъла на всички монитори. Чан застана до нея и присви объркано очи.
— Какво е това? — попита той.
— Вие ми кажете. — Тя посочи екрана. — Системата е ваша.
— Някой трябва да я е хакнал.
Пристъпи по-близо, докато техникът увеличаваше образа. Картината стана достатъчно голяма, за да различат лицето на заплашвания войник. Дзяйин разпозна познатите черти въпреки парцала в устата.
— Това брат ви ли е?
Чан сви юмрук.