Въпреки това така и не беше сигурна доколко я беше разбрал.
„Очевидно недостатъчно“.
Долу сребристият продължаваше да залита, мъчеше се да се отърси от въздействието на транквилизатора.
Ковалски и Баако се възползваха от момента и хукнаха към стоманената врата, водеща навън от Ковчега. Другите горили се размърдаха, привлечени от движението. Вероятно бяха станали по-самоуверени, след като сребристият беше изваден от строя.
Мария се обърна към младата сестра, която ѝ беше помогнала преди.
— Трябва да им отворите вратата.
Сестрата я погледна тъжно.
— Не мога. Не и оттук. Някой трябва да е долу и да постави дланта си върху четеца.
„А ние сме заключени тук“.
Със свито сърце Мария се обърна отново към прозореца. Ковалски и Баако продължаваха да бягат към вратата, увличайки хибридите след себе си.
„Само че са тръгнали в погрешната посока“.
12:17
Докато се хвърляше в клетката, Ковалски чу Мария да го вика. Гласът ѝ бе напрегнат и изпълнен със страх.
— Не мога да отворя оттук! — извика Мария. — Трябва да се качите при мен!
Нещо полетя през прозореца и се разви покрай стената.
Противопожарен маркуч.
Мария искаше да се изкатерят по него.
„По-лесно е да се каже, отколкото да се направи“.
Ковалски погледна към растящата стена от козина и мускули, която приближаваше клетката. Нямаше начин да мине през тази тълпа. Макар че сигурно можеше да ги разсее достатъчно, за да даде възможност на Баако да избяга, се съмняваше, че младата горила ще го изостави.
Баако подръпна ръката му, за да привлече вниманието му. После разпери палец и кутре и насочи ръката си надолу. Знакът бе ясен.
[Стой]
Преди Ковалски да успее да реагира, Баако изскочи от клетката и се понесе право към стадото. Леко накуцваше, но въпреки това успя в последния момент да се метне през групата, като пъргаво избегна няколко изненадани опита да го хванат.
„Нямало да ме изостави, как ли пък не“.
Докато хибридите го наближаваха, Ковалски се помъчи да дръпне вратата на клетката, но тя не помръдваше.
Изведнъж откъм чудовищния сребрист се надигна страховит рев.
Ковалски отстъпи до стоманената врата, утешен от една мисъл.
Поне Баако беше успял да се измъкне.
12:18
Баако пуска счупената каменна сопа и бяга.
Миг по-рано я е грабнал от пода и е отишъл при чудовището. Вижда, че клепачите му са отпуснати и диша дълбоко. Без да намалява скоростта, Баако скача и замахва с всички сили. Сопата се пръсва между двете очи и те се отварят.
По-рано е искал големият да заспи; сега му трябва буден.
Ревът отново преследва Баако. Болката пронизва десния му крак, така че той бяга на четири крака, трябва да е бърз. Чудовището беснее след него.
Той бяга не към мама… защото мама е в безопасност от чудовищата.
Вместо това се насочва към другия член на семейството си.
Ковалски стисна зъби в очакване на най-лошото. Изобщо не очакваше да види Баако, който се метна през стената от хибриди, която го държеше в капан. Младата горила прелетя над тях и се втурна презглава в клетката.
Ковалски го посрещна в обятията си, но сблъсъкът бе толкова силен, че го запрати в стоманената врата и му изкара въздуха. Въпреки това той продължи да прегръща силно Баако.
А хибридите се пръснаха, понеже сребристият се вряза в тях като товарен влак. Все още замаян, звярът не успя да спре навреме и се блъсна странично в отвора на клетката.
Ковалски се сви от удара на тази планина от плът, която като нищо можеше да го смаже. Вместо това туловището на сребристия отлетя от стената и разпръсна още хибриди.
Баако грабна Ковалски за ръката и го задърпа към изхода.
Той го разбра.
„Да се разкарваме, докато можем“.
Втурнаха се покрай зашеметения сребрист и през обърканите други. Но Ковалски знаеше, че суматохата няма да продължи дълго.
Затича, без да обръща внимание на парещата болка отляво.
Щом стигнаха стената под прозорците, Ковалски подбра Баако през кръста и го метна нагоре към маркуча. Косматите ръце се хванаха, но Баако погледна назад и изсумтя тревожно.
— Давай! След теб съм!
За доказателство Ковалски грабна маркуча и последва катерещия се Баако.
— По-бързо! — извика им Мария отгоре. — Идват!
Ковалски не си направи труда да поглежда назад.
Пък и каква полза? Започна да се набира с ръце и крака; завиждаше на Баако, който вече се бе изкатерил при Мария.