Щом стигнаха последното стъпало, Роланд се прекръсти и докосна ръката на Лена.
— Вече сме идвали тук.
01:33
Роланд се боеше да влезе и остана на прага. Помещението бе със същите размери и форма като галерията горе, но тук всяка повърхност — под, стени и таван — беше покрита с ковано злато и украсена с изящна мозайка от кристали. Сякаш пристъпваха в илюстриран средновековен ръкопис. Дори мотивите приличаха на готически с предаването на хора и животни по един стилизиран, скован начин, всичките сред сложно извиващи се лози, дървета и храсти.
Но въпреки това във всичко имаше някакъв познат елемент.
Лена също го долови.
— Сякаш някой е взел пещерните рисунки от Хърватия и ги е повторил в злато и скъпоценни камъни.
Той кимна и я последва заедно с останалите.
Стените около тях представяха буйния живот — лъвове, стада елени и бизони, препускащи коне, дори пещерна мечка, изправила се на задните си лапи. Но тук сред животните имаше по-дребни фигури, несъмнено мъже и жени.
Роланд пристъпи по-близо и разгледа чертите на една фигура, съставена от кристалчета колкото нокътя на кутрето му. Проследи с пръст изпъкналите вежди и погледна Лена за потвърждение.
— Мисля, че това би трябвало да изобразява един от неандерталците хибриди, както онази Ева на Кирхер — прошепна тя. — Ако се съди по начина, по който са изобразени тук, тези хора са се опитвали да защитят или запазят животните. Но според мен изкуството би трябвало да е по-метафорично.
Грей застана до нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че картината показва как хората защитават живота във всичките му форми. Нещо като пазители на бъдещето.
— Като Наблюдателите от древните текстове — каза Роланд.
— Или атлантите на Платон — добави Лена.
— Били са известни и под други имена — каза той и продължи, а останалите го гледаха. — Когато прочетох, че Креспи е вярвал в съществуването на изгубена цивилизация в Еквадор, попаднах на препратки към Теософското дружество, основано в края на деветнайсети век. Те вярвали, че някаква малка група, наричана Братството на светците, били тайната движеща сила зад развитието на човечеството, която пазела и разпространявала знания. — Кимна към Лена.
— Също като вашата хипотеза за древни учители, появили се от кръстосването между неандерталците и ранните хора.
Сейчан стоеше на няколко метра от тях, обърнала лице нагоре.
— Наблюдатели, атланти, светци или каквито там ги наричате… Щом тези са пазители, не е трудно да се разбере от какво са пазели.
Роланд я разбра. Погледна нагоре и се загледа отвъд животните и шепата техни защитници — към фигурите, извисяващи се застрашително горе. В Хърватия те бяха зловещи сенки, хвърлени от изваяните сталагмити. Тук обаче врагът бе изобразен детайлно като животните и техните пазители.
Той насочи фенера си нагоре, за да ги освети по-добре. Фигурите бяха с космати глави и огромни. Очите под изпъкналите им вежди горяха кръвожадно и яростно. Нападаха животните със сопи и груби копия. Но Сейчан беше спряла при най-зловещото изображение — на двама гиганти, разкъсващи на парчета дете.
— Какви са тези същества? — попита Грей.
— Не знам. — Роланд се намръщи. — Може би и те са някаква метафора. Портрет на бруталността на невежеството, показващ срещу какво трябва да се изправят пазителите.
Лена поклати глава.
— Не. Подробностите в изобразяването на тези фигури са прекалено точни. Вижте лицата им, как са предадени крайниците. Мисля, че те са били истински врагове.
Грей я погледна с ужас.
— Какви са те?
— Може би някакво конкурентно племе хоминиди, друго разклонение от миналото на човечеството. Знаем, че ранният човек не е живял редом единствено с неандерталци. Имало е и малки общности от други племена.
— Но толкова големи? — усъмни се Сейчан.
Лена сви рамене.
— Някои издънки на Homo erectus са били истински гиганти. Като вида, известен като Meganthropus, или Голям човек. — Тя махна към произведенията на изкуството около тях. — Мисля, че това е описание на истинска война с това племе, битка за бъдещето на човечеството, сблъсък между мускули и мозък, между невежество и интелект.
Грей посочи една от чудовищните фигури.
— Ако си права, този враг може да е бил движещата сила, довела до обединяването на неандерталците хибриди. Без външна заплаха племето на древните учители може би е нямало да се появи никога.