Очите му се разшириха.
— Това са магнити!
Погледна топчето в другата си ръка.
„А кристалните не са“.
Още една двойка противоположности.
Затвори очи.
„Но какво е значението на това?“
Прозвуча нов гонг. Грей прехвърляше наум всичко, през което бяха минали през последните два дни. Дишането му стана по-тежко. Осъзнаването, че времето изтича, само засилваше напрежението му. Ами ако имаше противоположности, които продължаваха да му се изплъзват?
Рязко отвори очи.
„Не просто противоположности…“
Погледна надолу към скелета, към съчетанието на мъжко и женско, към двете страни на едно и също цяло.
— Те са огледални отражения едно на друго. — Обърна се към останалите. — Мисля, че знам какво трябва да се направи.
Сейчан го изгледа кисело.
— Дано си прав. Нещо ми подсказва, че на този изпит или минаваш, или изгаряш.
Звънът се разнесе отново, вече определено по-силно — и по-скоро.
Грей се загледа във фигурата върху стълба.
„Ами ако греша?“
01:58
— Къде отидоха? — попита Шу Вей, извисила се над дребната фигура на момчето.
Лявото му око вече беше започнало да се подува от удара с пистолет, нанесен му от старши сержант Кван. Заместникът ѝ сега държеше оръжието си насочено към стария татуиран индианец, който бе коленичил до един вир, подхранван от водите на буен поток.
Екипът ѝ бе устроил засада на двамата след като претърсиха гората, следвайки дирята на четирите цели. Групата ѝ беше пътувала на тъмно, използвайки единствено очилата за нощно виждане. Нямаха проблем да проследят жертвите си през потъналата в мъгла гора — земята беше непрекъснато влажна и следите се виждаха ясно.
Но след като стигнаха тук се оказа, че при брега следите изчезват. Най-добрите ѝ ловци — Джу и Фен — бяха претърсили бреговете в опит да намерят отново следата, но се бяха върнали с празни ръце.
Докато тях ги нямаше, тя и Кван бяха направили всичко по силите си да изкопчат информация от двамата местни, но пленниците им се оказаха упорити. Шу бързо разбра, че старецът не знае английски, така че съсредоточи вниманието си върху момчето.
По лицето му се стичаха сълзи, но в очите му блестеше непокорство. Шу извади от ботуша си нож и прокара тъпата страна по бузата му — после обърна острието с рязко движение на китката.
— Втори път няма да те питам толкова учтиво.
Старият индианец каза нещо. Момчето го погледна и отвърна с гневен тон. Мършавият мъж повтори думите си, този път заповеднически.
Момчето се отпусна, затвори очи за момент и ги отвори. Посочи към отсрещната страна на вира, където се издигаше отвесна скала.
— Отидоха там. Влязоха в забраненото място.
Шу погледна към тънещата в сенки скала. Вдигна ножа си.
— Това някакъв номер ли е?
Момчето въздъхна раздразнено и махна към водната повърхност.
— Пещера… на дъното.
Шу присви очи и забеляза отвора на някакъв тунел.
— Там ли влязоха?
Момчето кимна и наведе засрамено глава.
Шу го сграбчи за рамото и го помъкна към брега.
— Ще ни покажеш. Заведи ни.
То се отскубна. Страхът му даваше сили.
— Не. Твърде опасно е.
— Покажи ни, или ще одера стареца пред очите ти.
И кимна на Кван, който извади ловджийски нож.
Шу беше виждала с очите си уменията му с това оръжие. Ножът беше развързал много езици — преди да ги отреже.
Момчето преглътна и заби поглед в краката си.
Шу се наведе и повдигна брадичката му с върха на ножа си. Гласът ѝ омекна, стана копринен.
— Не искаме да нараняваме никой от вас. Щом всичко свърши, ще се махнем от горите ви. Ще можете да продължите живота си, сякаш нищо не се е случило.
Момчето пое дълбоко дъх. Не изглеждаше убедено, но въпреки това погледна виновно вира.
— Ще ви заведа.
„Добре“.
Шу се изправи и погледна Кван.
— Остави Джу със стареца. За да гарантираме съдействието на момчето. — Кимна към водата. — Ние ще влезем в дупката.
Той кимна.
— И дръж ножа подръка.
Леля ѝ, генерал-майор Лау, бе настояла да научи какво знаят целите им, преди да ги елиминира. Шу възнамеряваше да го направи.
„И да позволя на Черния гарван да си вземе трофеите“.
23.
1 май, 12:22
Пекин, Китай
„Поне Чан Сун направи това, което поискахме“.
Монк гледаше тъмния проход, по който се движеше камионът. Само отделни аварийни лампи тук-там осветяваха пътя им.