След като научи къде китайците държат пленниците си, Монк бе наредил на Чан да прекъсне захранването на комплекса — както с цел да засили суматохата, така и да скрият преминаването си през подземния комплекс. Освен това подполковникът бе инструктиран да отклонява издирващите екипи от маршрута на камиона.
Въпреки това Монк нямаше доверие на Чан и бе наредил на всички да си отварят очите на четири. Братята Шоу пазеха фланговете им от откритата каросерия, а дребният Конг бе клекнал в задната част и пазеше тила.
— Почти стигнахме — каза Кимбърли, гледаше сателитния телефон, на чийто екран светеше планът на комплекса. — На следващата пресечка завий надясно.
Сержант Чин кимна и рязко завъртя волана. Продължиха по по-тесен коридор.
— Пред нас трябва да има рампа, по която ще се спуснем до нивото, на което държат доктор Крандъл и Баако — продължи Кимбърли. — Но още сме далеч от мястото, където според Чан са затворили Ковалски. Наричат го Ковчега.
Монк посочи напред.
— Първо Мария, после Ковалски.
Чин настъпи по-здраво педала, усетил страховете на Монк.
„Дано да не сме закъснели“.
Внезапно отпред откриха стрелба. Гърмежите в тесния проход бяха оглушителни. Предното стъкло на камиона се пръсна. Монк сграбчи Кимбърли и я издърпа надолу. Чин започна да намалява скоростта, но сега не беше време за предпазливост.
— Газ! — извика Монк. — Не спирай!
Куршумите тракаха по металния корпус на камиона. Монк се подаде през страничния прозорец с пистолет в ръка и се прицели към врага. Не знаеше дали това е заложен от подполковника капан, или случайно са се натъкнали на един от издирващите екипи.
Така или иначе, тази засада щеше да им коства ценно време.
„Тоест, ако оцелеем…“
Докато откриваше огън, прати мислено послание към онези, които беше дошъл да спасява.
„Дръжте се още малко!“
12:24
Ковалски задърпа дръжката на гигантските плъзгащи се врати, които ги държаха затворени в лабораторията за вивисекции. Те не помръдваха.
В следващия миг ужасен трясък на метал и стъкло го накара да погледне през рамо.
Огромна тъмна фигура изникна зад стъклата. Космата ръка сграбчи малкия отварящ се прозорец и го откъсна заедно с по-голямата част от рамката. Поради внезапното освобождаване горилата изгуби опора и докато падаше, отнесе и прозореца.
През зейналия отвор лъхна вонята на хабитата.
Мария се сви при стената до Ковалски, хванала Баако за ръка. Останалите се бяха скупчили уплашено от другата му страна.
Разнесе се драскане и стържене и противопожарният маркуч отново се размърда. Още горили се катереха към отвора.
Ковалски се огледа и погледът му се спря върху по-малките клетки. Но решетките им бяха твърде тънки, за да послужат за защита. Беше видял с очите си силата на тези чудовища. Щяха да разкъсат клетките, сякаш са от картон.
Един звяр изрева непосредствено под прозореца.
Мария сграбчи ръката на Ковалски и го погледна умоляващо.
Той стисна юмруци. Знаеше, че трябва да направи нещо, та дори с това само да забави неизбежното.
— Стойте тук — нареди той.
— Какво си…?
Ковалски не си направи труда да ѝ отговаря. Втурна се в лабораторията покрай операционните маси към зарязаната маса на Баако и грабна един инструмент. Вече въоръжен, хукна към опънатия маркуч, който продължаваше да трепти.
„Да пробваме“.
Натисна копчето на триона за кости и с облекчение чу как инструментът забръмча в ръката му. Не се различаваше особено от резачката, която държеше в гаража си.
Острието захапа плата и гумата. Маркучът се скъса и изчезна през счупения прозорец. Разнесе се отчаян вой, последван миг по-късно от задоволяващо тежко тупване.
Ковалски се ухили.
Усилията му обаче щяха да им спечелят съвсем малко време. Стените на хабитата бяха достатъчно неравни, за да бъдат изкатерени лесно, особено от зверове с такава сила и пъргавина.
Шумно агресивно сумтене потвърди опасенията му. Чудовищна ръка се подаде и сграбчи края на счупения прозорец. Дори на мижавата светлина Ковалски разпозна по-светлите косми на тази ръкавица с нокти.
Беше сребристият.
„Ох, по дяволите, не…“
12:28
Притиснала юмрук до гърлото си, Мария гледаше как Ковалски се хвърля към прозореца. Той вдигна триона и замахна с острието през огромните кокалчета.
Последва гръмовен рев. Звярът дръпна разрязания си крайник — но не и преди да се хване с другата си ръка. Надигна се, изпълвайки прозореца. Отблизо изглеждаше още по-огромен. Сви ранената си ръка в юмрук, блъсна прозореца, разби го и разшири отвора още повече.