Но колкото и великолепен да изглеждаше паркът, тунелите и залите, прокопани под него, пазеха истинските чудеса на природата — над трийсет хиляди квадратни метра лаборатории, клетки и хабитати с контролиран климат. Вдъхновението за този комплекс беше дошло, когато под зоопарка на Багдад при американската инвазия през 2003 година беше открит подобен изследователски център.
Но постиженията на иракчаните бледнееха пред нейния комплекс, простиращ се под цялата зоологическа градина. Отначало генетичните изследвания в комплекса бяха рудиментарни, но с експоненциалния прогрес на технологиите през последните години започнаха да растат и надеждите ѝ за онова, което беше започнала.
А после дойде пробивът, откритието по свещените склонове на Кайлаш в Тибет, което промени всичко…
Преди повече от десетилетие в онази затънтена долина бе основана малка станция за антропологични изследвания, която изучаваше генома на местното население. Бяха избрали мястото заради притока на поклонници от далечни земи. Антрополозите изграждаха генетична база данни на древните миграции през района. Военните финансираха изследването, за да подкрепят претенциите на Китай при споровете за границите, около които винаги имаше несъгласия и дори конфликти с Индия, Тибет, Непал и Бутан.
Наред с генетичните проби антрополозите събираха и истории, разкази за видени редки животни като неуловимия снежен леопард и тибетската синя мечка. След време местните пастири започнаха да носят на учените образци — парченца вкаменелости, стари прокъсани кожи, вкаменено дърво.
Преди осем години един тибетски пастир бе завел един от изследователите до пещера високо по склоновете на Кайлаш, много над снежната линия, на територия, смятана за твърде свещена, за да се стъпва в нея. Пастирът твърдял, че открил леговище на прочутото хималайско чудовище йети. Подобни истории изобилстваха през вековете и можеха да се срещнат къде ли не, а създанието беше известно под много имена. В Бутан йети беше известен като миго, сред китайските планински племена — като алма. Но откритието през онзи ден не беше леговище на йети, а пещера, криеща научно съкровище, много по-голямо от всичко, откривано досега.
За късмет изследователят също беше възпитаник на Академията за военни науки. Той запази откритието в тайна и се свърза със заместник-директора на академията, който изпрати Дзяйин Лау на място. Щом осъзна значението — и възможностите, — тя конфискува находката и я донесе в Пекин, където тайно събра най-добрите умове на китайската научна общност — зоолози, археолози, молекулярни биолози, генни инженери, дори експерти в областта на репродукцията и растежа.
Зоологическата градина и нейният комплекс бяха идеалното място за изследване на загадка, която можеше да промени човечеството завинаги. Но за да успее мисията ѝ, особено в срока, който ѝ беше даден, не можеха да се толерират никакви пропуски в сигурността.
— Qĭngbú shì… — отново замоли мъжът.
Молителят — двайсет и осем годишният компютърен специалист Куон Джен — беше използвал снощи военен комуникационен спътник, за да се обади без разрешение. Направил опит да се свърже с приятелката си в Шанхай. Макар в действията му да нямаше никакви лоши намерения, подобен контакт със света беше изрично забранен на работещите тук.
Дзяйин затвори очи и си спомни трудното катерене по свещения връх Кайлаш, сочен като седалище на бог Шива, унищожителя на илюзиите.
Собственото ѝ родово име Лау можеше да бъде унищожено.
Дзяйин почерпи сили от това.
— Отведете го — каза тя на двамата войници до вратата. — Хвърлете го в Ковчега.
От Куон се изтръгна вик, пълен с ужас и страх. Той нямаше необходимия достъп до информация, за да проумее напълно къде го водят, но в подобни затворени общности винаги имаше слухове за хора, които изчезват безследно и повече никой не чува за тях.
Остана скована, докато го извличаха навън. Загледа се към синьото езеро и жеравите, бродещи бавно през водата.
Зад нея се чу друг глас, който я свари неподготвена.
— Chénmahn, Shàojàng Lau.
Извинението за прекъсването беше на кантонски. Макар обръщението да бе отправено с уважителен тон, тя настръхна от прикритото оскърбление. Беше израснала в бедно село в южнокитайската провинция Гуандун, където се говореше на кантонски. Знаеше, че говорещият ѝ напомня за простия ѝ произход — официалният диалект на Китай беше втори език за нея.