Роланд обърна на страница, показваща опитите на Кирхер да предаде как вероятно са изглеждали митичните великани и размерите им спрямо размерите на обикновения човек.
После явно долови насмешливия скептицизъм на лицата им и също се усмихна.
— Вярно е, че почитаемият отец е стигнал до някои странни заключения, но не бива да забравяте, че той е бил човек на своето време и се е опитвал да разбере света с инструментите и познанията на епохата си. Mundus Subterraneus съдържа много подобни приумици, като се почне от древни чудовища и се стигне дори до местоположението на изчезналия континент Атлантида.
Грей се изпъна и разкърши врат след дългото стоене наведен над масата. Започваше да губи търпение.
— Какво общо има всичко това с решаването на загадката на онази пещера?
Роланд не беше притеснен от реакцията му.
— Общото е, че аз знам защо отец Кирхер е бил извикан в тези планини.
Грей го изгледа и забеляза, че развълнуваното пламъче в очите на свещеника се е завърнало.
Роланд се пресегна да вземе металната плоча на масата и я обърна. Сребристата ѝ повърхност беше прясно почистена.
— Тази плоча беше поставена върху външната стена на пещерния параклис.
Грей видя изписаните редове. Надписът беше на латински, с ред символи в долната част.
— Успял си да го преведеш, така ли?
Роланд кимна.
— Най-общо представлява предупреждение да не се влиза в пещерите, тъй като наказанието за това ще е смърт.
— Защо? — попита Сейчан. — Какво според теб са защитавали?
Роланд прокара палец под един ред на латински и преведе на глас:
— „Тук лежат костите на Адам, бащата на човечеството. Нека вечният му сън никога да не бъде смутен… — пое си дъх и довърши, — за да не настъпи краят на света“.
06:14
При последните думи Лена потрепери. Взираше се в изображението на древния гигант и в същото време си спомняше танца на сенките, хвърляни върху стените на пещерата. Тъмните фигури бяха огромни, извисяваха се високо над стадата изрисувани животни.
„Сякаш са сенки на войска от гигантите на Кирхер“.
Грей заговори и откъсна вниманието ѝ от книгата.
— Защо отец Кирхер е сметнал, че неандерталските кости са на Адам?
— Очевидно е сгрешил, както с костите на мамут. — Роланд сви рамене. — Може да е стигнал до това заключение заради древността на костите. Или може би заради нещо друго, което е намерил. Онези странни петроглифи, отпечатъците във формата на звезда…
И погледна Лена, сякаш търсеше подкрепата ѝ.
Тя поклати глава. Не можеше да предложи никакво обяснение, но се сети за друга загадка.
— Ами другите останки, които отец Кирхер вероятно е извадил от пещерата? Дали не е сметнал, че са принадлежали на Ева?
— Възможно е — отвърна Роланд. — Но на плочата не пише нищо за липсващите кости.
— Ако приемем, че Кирхер е вярвал, че останките са на Ева, защо е трябвало да ги взема? — продължи тя. — Защо не ги е оставил да почиват за вечни времена, както костите на Адам?
— Не зная. — Роланд се намръщи. — Поне все още.
Сейчан се пресегна и почука долната част на металната плоча.
— Ами този ред символи?
Лена също бе забелязала избледнелия ред малки кръгчета с нарастващи и намаляващи сенки по тях.
— Приличат на фазите на Луната. Двайсет и осем са, колкото е и пълният лунен цикъл.
— Мисля, че доктор Крандъл е права — каза Роланд.
— Зная, че отец Кирхер е бил обсебен от Луната. Смятал е, че тя е жизненоважна не само за функционирането на Земята, както е с приливите и отливите, но и за съществуването на човека. С помощта на телескоп е съставил сложни карти на Луната, много от които могат да се видят в Mundus Subterraneus.
За да докаже думите си, Роланд прелисти няколко страници, докато не намери нарисувана на ръка скица на лунната повърхност.
Подробностите — метеоритните кратери, планините, сухите морета — бяха забележителни за времето си. Лена откри, че се колебае между уважението към делото на свещеника от миналото и пренебрежението заради някои от по-причудливите му приумици.
Погледът на Грей не се откъсваше от другата книга.
— Кирхер очевидно се е опитвал да съобщи нещо, като е оставил дневника си в пещерата със скулптурите.