Лена беше съгласна с това. Спомни си покритите от калцитни отложения ниши и счупените парченца на мястото, където беше скрита книгата.
— Отец Кирхер не е отнесъл само костите — каза неочаквано за самата себе си. — Взел е и нещо от другата пещера и на негово място е оставил книгата. Нещо като троха, с която да ориентира някой бъдещ изследовател.
— Но какво означава това? — попита Грей.
Лена поклати глава, загледана в плачевното състояние на дневника.
— Каквото и послание е искал да остави, то е било унищожено отдавна. — Тя побутна ключа на масата. — Но се обзалагам, че е трябвало да отведе до мястото, което се отключва с този ключ.
Грей продължаваше да се взира в дневника. Лена почти виждаше как зъбните колелца се въртят зад буреносно сините му очи. Накрая той се пресегна и сложи пръст върху датата, изписана под лабиринта.
— Хиляда шестстотин седемдесет и девета — прочете на глас той и се обърна към Роланд. — Не каза ли, че отец Кирхер е бил извикан в Загреб през шейсет и девета!
Свещеникът се премести и застана рамо до рамо с Грей.
— Точно така. Трябваше сам да видя несъответствието. Това означава, че отец Кирхер се е върнал в пещерите десетилетие по-късно — и е оставил книгата и ключа.
— Защо? — попита Лена.
Роланд ги погледна.
— Не знам. Но отец Кирхер е умрял следващата година. Може би, както каза ти, е искал да остави някакво съобщение за бъдещето, преди да си отиде.
Лена вдигна ключа, претегли го на ръка и огледа потъмнелия от вековете метал. „Какво е отключвал този ключ? Какво е скрил този Леонардо да Винчи на своята епоха?“
Грей взе дневника и внимателно го отвори. Загледа се в станалата на засъхнала каша хартия. Погледът му се спря върху отпечатъка от ключа, после върху вътрешната страна на кориците. Устните му внезапно се свиха. Той отиде по-близо до огъня и поднесе книгата към пламъците — не да я изгори, а за по-добра светлина.
— От вътрешната страна на корицата е написано нещо. Едва успявам да го различа.
Роланд отиде при него; Лена го последва.
— Да… — промърмори Роланд и присви очи към избледнялото изображение на кръст и нещо като вдигнати нагоре криле от двете му страни.
— Какви са тези пламъци под кръста? — попита Сейчан.
Облещеният Роланд отстъпи крачка назад.
— Не са пламъци. А рога.
„Рога ли?“
— Знам накъде ни насочва отец Кирхер — каза Роланд.
06:33
Роланд обърна гръб на книгите и старите послания, отиде при хладилника, извади една бутилка, върна се и я постави до томовете, ключа и мистериозния надпис на латински.
Сейчан взе зелената бутилка разклати я и прочете немския етикет:
— „Йегермайстер“? Ако ще празнуваме, защо не отворим виното за причастие?
— Монсеньорът обича глътка-две преди лягане — обясни Роланд. — Питието е много популярно в Хърватия. Но не ви го показвам заради това.
И обърна етикета към Грей, сякаш причината би трябвало да е очевидна.
Грей погледна и моментално разбра.
— Символът…
На етикета имаше глава на елен с широко разклонени рога, обгръщащи сияещ кръст.
— Компанията твърди, че символът изобразява свети Хуберт, светеца покровител на ловците — обясни Роланд. — Йегермайстерите са били главни ловци, отговарящи за горите и дивеча. Оттук и връзката с ликьора.
— Но какво общо има това с отец Кирхер? — попита Лена.
Роланд вдигна ръка, молейки за търпение.
— Историята на свети Хуберт е свързана с видение, което получил по време на лов. Видял великолепен елен, който се явил пред него със златен кръст между рогата. Мнозина католически учени обаче приписват тази история на светец, живял половин хилядолетие по-рано, свети Евстатий. Според легендата римският военачалник Пласид излязъл на лов за елени в околностите на Рим, получил подобно видение и веднага приел християнството, като сменил името си на Евстатий.
— И все пак каква е връзката? — настоя Грей.
— През последните си години, когато грохнал от старост, отец Кирхер се оттеглил в провинцията в Италия и при едно от пътуванията си открил руините на малка църква над долината Джовенцано, светилището „Менторела“. Било е построено от император Константин в чест на свети Евстатий.
Грей пак погледна етикета на бутилката ликьор.
„Светец покровител на ловците“.
— След като открил забравената църква насред нищото — продължи Роланд, — Кирхер се заел да я възстанови, събрал пари за целта и накрая ръководил изграждането ѝ. Твърди се, че бил дейно въвлечен в работата, помагал при проектирането и ръководел лично мястото на строителството, което било много добре охранявано.