— Мислиш, че там може да е скрито нещо — каза Грей.
— Според историческите записи бил обсебен от онова място и прекарал последните си години там. Дори настоял да бъде погребан в светилището.
— И там ли са го погребали? — попита Лена.
— Колкото и да е странно, там са погребали само сърцето му. — Роланд ги погледна и изчака да разберат значението на думите му. — Дори един тогавашен папа, Инокентий XIII, поискал сърцето му също да бъде погребано там.
„Значи нещо около онова място несъмнено е било важно“.
Грей взе стария ключ от масата и прокара палец по дъгата от черепи. Мислеше за костите, откраднати от отец Кирхер.
— Заслужава си да се провери — каза Сейчан. Грей видя изписаното на лицето ѝ желание да действат, вместо да седят тук и да чакат инструкции. — Можем да стигнем до Рим за по-малко от два часа.
Грей се изкушаваше. И не беше единственият.
— Аз също искам да дойда — каза Роланд, което не изненада никого. — Познанията ми може да са ви от полза.
— Аз също идвам — заяви Лена, което вече беше изненада.
Грей понечи да възрази, но Лена ги погледна решително и каза:
— Някой открадна костите от пещерата. И всички знаем, че не е заради цената им на черния пазар. Особено като се има предвид координацията между атаките тук и в Атланта. — Гласът ѝ леко трепна при мисълта за сестра ѝ, но тя продължи: — Тези кости трябва да имат някаква значителна генетична стойност. Видях черепа само за кратко, но в него имаше нещо особено. Ако можех да го огледам по-добре…
— Тя е права. — Роланд застана до нея, сякаш искаше да я подкрепи не само с думи, но и физически. — Ако успеем да разберем къде отец Кирхер е занесъл другите кости, може да разберем по-добре причината за атаката. Смятам, че отец Кирхер е открил в пещерите нещо важно и ще ни трябва човек с повече познания върху неандерталците, който да разбере какво е то.
— И двамата сте прави — заключи Сейчан и сви рамене. — Обаче мисля, че пропускаме нещо в цялата тази история. От друга страна, не можем да помогнем на Пейнтър в операцията му в Китай.
Грей отказваше да отстъпи, макар че бе малцинство. Задачата му беше да се грижи за безопасността на Лена.
Тя сякаш прочете мислите му и настоя:
— Никой изобщо няма да си помисли, че ще пътувам за Рим. В очите ѝ проблясваше същата решимост и нетърпение, които се виждаха и в очите на Сейчан. — Пък и не смятам да стоя със скръстени ръце и да не правя нищо, докато Мария е в опасност.
Преди Грей да успее да отговори, сателитният му телефон иззвъня с познатия тон на централата на Сигма. Той вдигна и чу гласа на Пейнтър Кроу.
— Командир Пиърс, изтеглянето е уредено. Човек от хърватските военновъздушни сили ще ви качи на военен самолет за…
Грей го прекъсна: гледаше стоящата пред огъня група.
— Сър, има промяна в плана.
07:22
Мъжът седна в малкото кафене. Сложи на масата пред себе си вестник, но очите му не се откъсваха от прозореца. От другата страна на площад „Св. Екатерина“ се издигаше барокова църква със същото име, чиято бяла фасада сияеше под лъчите на изгряващото слънце. Тя бе една от десетките католически сгради в този набожен град. От мястото си мъжът можеше да види двете кули на готическата катедрала на Загреб, устремени в яркото небе.
Други двама мъже бяха разположени в катедралата, имаше и хора на международното летище и на градската гара.
Църквите се следяха поради вестта, че в групата, влязла в пещерите вчера, имало католически свещеник. Не се знаеше дали той или американката са успели да се измъкнат от планината, но Zhõngxiào Сун категорично бе наредил столицата да бъде плътно покрита и да се наблюдава за евентуални оцелели.
Мъжът не негодуваше срещу заповедта. В душата му гореше огън при спомена за другарите му, загинали в онези планини. Кръвта им зовеше за отмъщение.
Някакво движение откъсна вниманието му от църквата към съседната художествена галерия. Беше твърде рано, за да са я отворили. Според туристическата брошура, която беше прочел, докато чакаше тук, галерията „Кловичеви Двори“ била навремето манастир към „Св. Екатерина“. Преди секунди пред входа ѝ бе спрял черен седан. Двигателят му работеше на празни обороти — от ауспуха излизаше пушек.
Четирима души забързаха от входа на галерията към седана. Забеляза сред тях жена, чиято руса коса беше като флаг насред тъмните дрехи. Когато вратата на колата се отвори, видя и шофьора — беше облечен с униформа на хърватските ВВС.