Пулсът му се ускори. Нямаше място за съмнения.
Той вдигна вестника пред лицето си, взе телефона от масата и натисна копчето за набиране. Връзката се установи незабавно.
— Zhõngxiào Сун, открих ги.
11.
30 април, 14:05
Във въздуха над Източнокитайско море
Стюардесата се наведе с поднос горещи кърпи, грижливо сгънати като жерави.
— Ще кацнем в Пекин след по-малко от час. Желаете ли да се освежите?
Монк се пресегна и си взе една кърпа. Върховете на пръстите на изкуствената му ръка регистрираха мократа топлина.
— Благодаря.
— А за съпругата ви? — Стюардесата предложи подноса.
— Вúуàо xièxie — любезно отказа жената и отклони с жест предложението.
Докато стюардесата се отдалечаваше, Монк избърса лицето си с вдигащата пара кърпа и топлината пропъди донякъде умората.
— Така ли пътувате обикновено? — усмихнато попита жената, като вдигна черните си очи и отметна кичур абаносова коса от красивото си лице. — Май ще трябва да премисля предложението на Кат да постъпя в организацията ви.
Той сви рамене.
— За съжаление най-често пътуваме в каросерията на камион.
Кимбърли Мой беше на възрастта на Монк, но красотата ѝ бе неподвластна на времето и я караше да изглежда много по-млада — което, предвид прикритието им като съпруг и съпруга, не им помагаше особено.
Все пак външният ѝ вид правеше дългото пътуване много по-поносимо.
„Съжалявам, Кат“.
Жена му беше във Вашингтон и координираше действията с директор Кроу в Сигма. Тъкмо Кат беше препоръчала Кимбърли Мой за тази операция. Познаваха се от времето им във Военноморската академия. След това Кимбърли бе постъпила в Агенцията за военно разузнаване, но двете бяха останали тесни съюзнички в потайния свят на американските служби за сигурност. Кат беше гарантирала за уменията на приятелката си. Освен че владееше безупречно всички китайски диалекти, тя беше отлична снайперистка и майсторка по бойни изкуства: беше победила повечето мъже в агенцията си.
Кимбърли отпусна седалката си назад и каза:
— Всъщност почти ми харесва.
Намираха се на борда на среброкрил „Боинг 757“, преправен от „Четири сезона“ в първокласно транспортно средство със само петдесет и две места, от които в момента бяха заети едва половината. Маршрутът на частния полет покриваше осем страни в продължение на двайсет и четири дни. Кат бе уредила да вземат самолета от Токио до Пекин, което да подкрепи версията, че са богата двойка американци, тръгнали на околосветско пътешествие.
В момента задната част на самолета бе на тяхно разположение.
Монк се загледа в сателитния си телефон, на чийто екран се виждаше карта на китайското крайбрежие. Пейнтър прехвърляше на устройството последните данни от джипиес предавателя на Баако. Изглежда, че сигналът беше спрял в столицата на Китай, но двамата следяха дали ще остане в Пекин, или отново ще потегли нанякъде.
Ролята на Монк и Кимбърли беше на предна експедиционна част, която да определи по-точно къде похитителите са откарали Мария, Ковалски и Баако. Спасителният екип вече пътуваше след тях и очакваше заповед да се включи в операцията.
Телефонът на Монк избръмча — получи се ново съобщение. Беше от Пейнтър. Монк го прочете и започна да усеща мащабите на предизвикателството, което ги очакваше. Съобщението съдържаше всичко, което Сигма бяха открили за д-р Ейми Ву, изследователката от Националната научна фондация, която бе организирала засадата в центъра за примати. Ясно беше, че е била китайска къртица в ННФ, успяла да се добере чак до научния съвет към Белия дом.
Мотивите ѝ за подобно предателство си оставаха неясни. Ейми Ву беше американка четвърто поколение, доста малко вероятна цел, която да бъде привлечена от китайската политическа идеология. Преглеждането на досието и на кореспонденцията ѝ не показваше, че е подкрепяла комунизма. Въпреки това финансовите детективи на Сигма разкриха паричен поток от Пекин през офиса на Ву до различни научни проекти.
„Не се връзва“.
Той подаде телефона на Кимбърли, за да прочете доклада. След като приключи, тя му го върна. Говореше тихо, макар че най-близките хора седяха на три реда от тях и гледаха забавни програми със слушалки на ушите.
— От десетилетия наблюдаваме китайската активност по американските брегове — каза тя. — Инфилтрирането на техните къртици и шпиони далеч надхвърля досадните хакерски атаки, за които се съобщава по новините. Навсякъде в Щатите има китайски студенти и докторанти във всяка технологична и научна област. Овладяват умения при нас и после се връщат в родината си, където познанията им често се използват против нас.