— Защо позволяваме това?
— Добър въпрос. Най-простият отговор е, че нямаме достатъчно американски студенти, които са достатъчно квалифицирани за всичките ни докторски програми. В момента половината докторски програми по физика на американските университети се спечелват от чужденци, повечето от които си вземат дипломите и се връщат у дома. В известен смисъл това може да се смята за помощ на други страни, тъй като голямата част от образованието им е за сметка на американския данъкоплатец — чрез стипендии за проучвания, финансови помощи, да не говорим за данъчните облекчения, давани на колежи и университети.
— Значи не само им позволяваме да си отидат със знанията ни, но и им плащаме?
— Някои твърдят, че това може да е от полза в дългосрочен план.
— Как по-точно?
— Може да послужи като начин за разпространение на американския капитализъм, бизнес практики и дори образователни норми зад границата. Разбира се, обратната страна на монетата е, че сами си създаваме конкуренция. Учените и инженерите в крайна сметка движат прогреса, а ние изнасяме този интелектуален капитал зад граница.
Монк започваше да разбира защо Кат беше избрала Кимбърли за тази мисия. Тази жена определено си разбираше от работата.
— Например — каза тя — в Харвард имаше една китайска студентка, която години наред работеше с най-добрите ни генетици и биоинженери. Неотдавна се върна в Шанхай и използва наученото с цели, смятани за неморални в повечето западни страни.
— Какво е направила?
— Започна програма за генетична промяна на човешки ембриони. — Кимбърли тъжно поклати глава. — Тези процедури вече са забранени в повече от четирийсет страни, при това с основание. Подобни изследвания могат да се тълкуват като първа крачка по пътя на евгениката, към създаването на по-добро човешко същество с помощта на науката. Става въпрос за вкарване на наследяеми черти в човешкия геном, като по този начин не само че го повреждаме, но и рискуваме бъдеще, в което ще има нов вид хора — проектирани така, че да са по-висши от другите.
Монк се намръщи.
— Мислиш ли, че подобна цел може да е мотивирала тази атака? Ейми Ву е насочвала финанси към изследването на сестрите Крандъл върху генетичния произход на човешкия разум.
— Трудно е да се каже. Но относно доктор Ву подозирам, че лоялността ѝ не е била мотивирана от политическа идеология, а от чисто научен интерес. Днес се гледа дали някое изследване може да се направи, вместо да се преценява дали следва да се прави. Знание заради самото знание, независимо от въздействието му върху света.
Монк си спомни коментара на Ейми Ву по този въпрос на генното инженерство: „Разбира се, не бихме могли да разрешим проучването да се извърши върху човешки ембриони. Бихме предизвикали истинска буря от протести“. За нея стоенето настрана от подобно изследване не бе свързано с етиката и избора между добро и лошо, а само със страха, че могат да те хванат.
Телефонът му отново избръмча. Ново съобщение от Пейнтър.
СИГНАЛЪТ ПРЕКЪСНА.
ПРЕДАВАТЕЛЯТ ИЛИ Е ОТКРИТ, ИЛИ Е ИЗГУБИЛ МОЩНОСТ.
ПРАЩАМ ПОСЛЕДНОТО ИЗВЕСТНО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ.
Монк се върна на картата и увеличи отбелязаното на пътната карта на Пекин място. Намираше се в голям зелен парк.
Кимбърли се наведе, погледна екрана и каза:
— Това е Пекинската зоологическа градина.
Монк кимна. Като се имаше предвид, че врагът беше отвлякъл горила, мястото изглеждаше логично.
— Какво ще правим? — попита Кимбърли.
Той я погледна.
— Скъпа съпруго, май ще идем на гости на прочутите китайски панди.
14:22
Мария се наведе под въртящите се перки на хеликоптера. Бяха летели от военно летище край Пекин до площадка до широка река, която се виеше между плачещи върби. Беше гледала спускането, бе видяла простиращите се на юг паркове и беше видяла клетки, оградени места и други големи постройки. По плетеницата лъкатушещи пътеки се разхождаха стотици, дори хиляди хора.
„Това трябва да е Пекинската зоологическа градина“.
Ковалски застана до нея, все така намръщен.
— Тук вони.
Прав беше. Носеше се миризма на отработени газове. Небостъргачите покрай реката тънеха в жълтеникава мъгла. Мария беше чела за проблемите със замърсяването на въздуха в Пекин, но никога не си бе представяла, че е толкова зле. Вече усещаше парене в очите и трябваше да закрие устата си с длан. Закашля се.