Въпреки това накрая Ейми намери начин да я убеди, да успокои тревогите ѝ, да я придума да прекрачи моралните граници, които си беше поставила.
„И виж какво направих…“
Дълбоко в себе си Мария знаеше, че не бива да стоварва цялата вина върху Ейми. Беше се оставила да бъде убедена, защото самата тя искаше да научи истината, да докаже хипотезата си за Големия скок напред. Но най-вече искаше да види дали може да успее там, където мнозина други се бяха провалили.
„Включително и китайците“.
Двете с Лена бяха разработили иновативни техники за хибридизация, които все още не бяха публикувани. Дори Ейми не бе напълно в течение с тях.
„И слава богу“.
Мария започна да разбира защо са я отвлекли, но техниките бяха повече по специалността на Лена, отколкото по нейната. Сестра ѝ беше техническият експерт и работеше по проекта на молекулярно ниво. Ролята на Мария бе да се справя с голямата картина — отглеждането, обучаването и тестването на Баако.
— Надяваме се, че ще се съгласите да продължите изследването си при нас — каза Дзяйин, потвърждавайки страховете на Мария. — Разбирам отвращението ви към начина, по който доведохме вас и тестовия ви образец тук. Но и двете с вас сме учени, които търсят истината. В крайна сметка какво значение има дали изследването ви ще бъде проведено тук или в Щатите? Ако ни съдействате, можете да живеете чудесно, с всички ресурси на китайското правителство на ваше разположение, без никакви ограничения от етично или друго естество, които ви връзват ръцете в Съединените щати.
Мария се опита да изглежда заинтригувана вместо ужасена.
— Разбира се — добави Дзяйин, — това се отнася и за сестра ви.
— Лена?
Преди да я отвлекат, Мария очакваше вести от Хърватия за издирването и спасяването на сестра ѝ от някакви наводнени пещери. След това не беше чула нищо.
— Тя… жива ли е? — насили се да попита.
— Забелязали са я в Загреб — отвърна Дзяйин. — Надяваме се скоро двете да бъдете отново заедно.
Мария стисна ръце в скута си, за да прикрие треперенето им. Погледна към двамата мъже.
Професор Райтсън ѝ се усмихна едва-едва.
— Докато е жива, винаги има надежда.
Д-р Арно не я погледна в очите. Очевидно не беше такъв оптимист.
Мария се опита да смени темата.
— Защо изобщо е бил набегът в онези пещери? Само за да отвлечете сестра ми ли?
— Всъщност възнамерявахме да я пипнем в Германия, в института ѝ. Но поради лошото време тя замина един ден по-рано от очакваното. Съдбата е капризна и обича да разваля и най-добре планираните стратегии.
— Тогава какво сте търсели в пещерите?
— Ще ви покажа.
Дзяйин ѝ даде знак да отиде до дългия пластмасов сандък на канапето. Закопчалките вече бяха свалени, така че китайката просто вдигна капака. Мария впери поглед вътре. Моментално позна фосилните останки на скелет. Въпреки че сърцето ѝ биеше в гърлото, не можеше да отрече искрата професионален интерес.
Наведе се, за да огледа черепа по-добре, и остана изумена от доброто му състояние.
— Тези останки не са човешки… или по-скоро, не са на Homo sapiens.
— Неандерталски са — обади се Райтсън.
Мария се намръщи и посегна с пръст към надочните дъги.
— Не, не мисля. Поне не напълно. Лицевите кости са твърде плоски. Виждам и кътниците, изглеждат ми твърде малки.
Вдигна очи и видя, че Дзяйин ѝ се усмихва.
Но вместо нея заговори Дейн Арно.
— Аз забелязах същото — скръбно каза той. — И след подробно измерване смятам, че си имаме работа с останките на хибрид, на издънка, много близка до първоначалното чифтосване между анатомично съвременен човек и неандерталец.
— Ако сте прав…
— Това ще е първото по рода си откритие — довърши Арно. — Изключително рядък екземпляр, при това открит непокътнат. Радиовъглеродното датиране на професор Райтсън отнася останките към последната ледникова епоха, преди около четирийсет хиляди години.
Геологът кимна.
— Но най-интригуващи са противоречията във връзка…
— Достатъчно, Алекс — рязко го прекъсна Арно. — Никой не се интересува от подобни дребни аномалии.
Райтсън изглеждаше готов да възрази, но вместо това се облегна назад и скръсти ръце. Явно двамата учени бяха свикнали с подобни сблъсъци.
Арно затвори очи, после ги отвори, мъчеше се да се овладее.
— Именно заради невероятната находка се обърнах към института „Макс Планк“. И затова изрично помолих сестра ви да дойде в Хърватия.