В нишата зад него се издигаше голяма дървена статуя на Богородица. Беше изработена през дванайсети век и представяше Мария седнала на трон с младенеца Иисус на ръце. На главите на двете фигури имаше корони с инкрустирани скъпоценни камъни и перли. От двете страни се издигаха високи бронзови свещници, които осветяваха статуята и създаваха впечатление, че тя сияе отвътре, сякаш самото дърво бе пропито със святост.
Роланд тръгна към нея, запленен от великолепието ѝ.
Лена заговори зад него и развали магията.
— Знаем ли изобщо откъде да започнем търсенето си?
Роланд забави крачка, когато думите ѝ му напомниха задачата им — да открият онова, което отец Кирхер бе извадил от пещерите. Изчака Лена и Грей да го настигнат в средата на нефа, огледа се и забеляза колко малко са хората в църквата. Двама туристи — съпруг и съпруга — бавно обикаляха около пейките, а една самотна възрастна жена, покрила косата си с шал, бе коленичила и се молеше със сведена глава.
Единственият друг човек беше жена в черните одежди на монахиня. Стоеше до олтара със скръстени ръце, скрила пръсти в ръкавите си. Предвид възрастта на манастира Роланд очакваше да види възрастна монахиня, но тази изглеждаше на по-малко от трийсет. Косата ѝ бе прибрана под забрадката ѝ, но ясните ѝ очи искряха от младост. Погледът ѝ се стрелна към римската му якичка и тя скромно кимна, отдавайки дължимото на сана му.
— Да видим дали тя няма да ни помогне — каза Роланд и продължи между пейките към олтара.
— Dzień dobry — поздрави го тя на полски, после повтори на италиански: — Buongiorno.
Роланд се усмихна на опита ѝ да е полезна на всички посетители — или поне на онези, които явно идваха най-често.
— Lei parla inglese? — попита той на италиански.
— Разбира се, отче — отвърна тя на английски, но полският ѝ акцент си личеше. — Всъщност живях две години в Атланта Сити. Като крупие на блекджек.
Роланд се разсмя.
— Не е най-обичайният път към служба на Господ.
Тя се усмихна и сведе смутено очи.
— Работата беше добра, заплатата също, а и видях повече свят.
— Разбирам ви — каза той и ѝ се усмихна топло. — Мога ли да попитам за името ви?
— Сестра Клара.
— Отлично. Сестра Клара, надяваме се, че ще ни помогнете.
— Стига да мога, отче.
— Идваме чак от Хърватия да научим повече за това светилище. По-конкретно се интересуваме от информация за свещеника, ръководил реконструкцията му през седемнайсети век.
— Имате предвид отец Кирхер.
Роланд леко се стресна, но после си даде сметка, че всяка тукашна монахиня несъмнено познава подробно историята на това място, и каза:
— Да, именно. Преподавам в католическия университет в Загреб и дисертацията ми е посветена на почитаемия отец. Дойдох тук да науча повече за последните му години, да разбера защо е бил така отдаден на възстановяването на светилището и по-точно защо лично е участвал в него. Надявах се, че може би вие или някоя от сестрите тук знае повече, отколкото може да се прочете в книгите.
— Дори да са само легенди и слухове — добави Грей. — Всичко, което може да ни помогне да научим повече за работата му тук.
Сестра Клара посочи мраморния под пред олтара.
— Можем да започнем направо оттук. Сърцето на отец Кирхер е погребано в основата на този олтар по негова молба към папата. Искал е милостта на Мадоната завинаги да сияе върху него.
— Значи отец Кирхер е бил обсебен от Дева Мария — обади се Лена.
— Мисля, че по-точният израз е дълбоко почитал. Именно затова е помолил да възстанови светилището. Защото това е най-старото място, посветено на Светата майка.
Роланд погледна въпросително Лена и видя, че очите ѝ блестят — беше се сетила нещо. Той дръпна нея и Грей настрани и попита тихо:
— Лена, какво мислиш?
— Ева е била жена, майката на всички нас — прошепна тя. — Ако отец Кирхер е търсил място, на което да почита и нея…
„Това би било идеалното място да погребе костите ѝ“.
— Но ако си права, как може да е скрил такъв гроб? Как би го отбелязал?
Грей предложи решение.
— Не спомена ли, че отец Кирхер живо се е интересувал от йероглифи и че дори е гравирал някои от собствените си символи върху древноегипетски обелиски?
— Така е, но какво общо има това с…
Грей продължи:
— И нали е започнал да смята, че йероглифите може да са изгубеният език на Адам и Ева?