Очите на Роланд се разшириха от изумление и той погледна американеца с повече уважение.
— Да видим — каза и се върна при Клара. — Сестро, когато е наглеждал реконструкцията, почитаемият отец е положил лично някои тухли и е участвал във възстановяването на украсата, нали?
— Точно така.
— Изумително. Знам, че може да ви се стори странно, но тук има ли нещо, върху което са били изписани йероглифи за украса?
Клара повдигна изненадано вежди.
— Всъщност има, отче. — Обърна се към една странична врата. — В параклиса на свети Евстатий. Мога да ви покажа, ако желаете.
Роланд сведе глава и се опита да запази спокойствие.
— Ще ви бъдем изключително благодарни.
Тя ги поведе покрай олтара към малка дървена врата и я отвори. Слънчевата светлина струеше от малкия двор зад църквата. Застлана с чакъл пътека водеше през градина с маслинени дръвчета и розови храсти, между които бяха пръснати мраморни статуи.
— Продължете по пътеката и ще стигнете до разклонение — упъти ги тя. — Наляво са стълбите към пещерата на свети Бенедикт, а надясно ще откриете Скала Санта, Светото стълбище. Качете се по него и ще стигнете до параклиса на свети Евстатий.
Грей тръгна пръв, като кимна на Клара.
— Благодаря, сестро.
Клара докосна Роланд по ръката и го спря.
— Питахте за легенда, свързана с отец Кирхер. — Тя кимна към уединения параклис, кацнал на самия връх. — Говори се, че той е работил по онази постройка с един-единствен зидар. Единственият друг човек, когото допускал там по време на строежа, бил негов приятел, епископ Николас Стено. Според архивите ни епископ Стено и отец Кирхер прекарвали много време заедно там и именно епископът донесъл сърцето на Кирхер в светилището Менторела след смъртта на почитаемия отец.
— Това е наистина изключително интересно — каза Роланд. — Благодаря, сестро.
Тя кимна, върна се в църквата и затвори вратата.
Роланд пое след Грей и Лена тръгна до него.
— Какво значи това?
— Може би нищо, но попаднах на името Николас Стено при проучванията ми за дисертацията. Бил датски учен, няколко десетилетия по-млад от отец Кирхер. Движели се в едни и същи кръгове и станали близки приятели. Но най-интересното е, че Стено се занимавал с това, което днес може да се нарече палеонтология. Изучаването на вкаменелости, стари кости и тъй нататък.
— Мислите дали това, че отец Кирхер се е сдобил с предполагаемите останки на Ева, е свързано с приятеля му.
Настигнаха Грей на разклонението. Роланд посочи стръмните каменни стъпала, които се виеха нагоре вдясно.
— Според това, което каза сестра Клара, двамата сякаш са се занимавали с нещо тайно, свързано с параклиса.
Грей беше спрял да огледа другата пътека, която водеше надолу към отвесна скала, в която зееше тъмен отвор.
— Това там трябва да е прочутата пещера. — Посочи покритото със стъкло светилище при входа ѝ, пълно с черепи и кости. — А онова какво е?
— Костница — обясни Роланд. — Според пътеводителя в нея са останките на монасите, служили тук. Надписът върху мраморния пиедестал гласи: Помнете — ние бяхме това, което сте вие. И ще станете това, което сме ние.
— Вярно е, но определено е мрачно. — Грей се обърна към мраморното стълбище и тръгна нагоре.
Лена го последва, но се озърна назад към костницата.
— Да се надяваме, че ние няма да станем като тях преждевременно.
Роланд се усмихна. „И това е вярно“.
Грей ги поведе по стръмната Скала Санта. Стъпалата бяха от бял мрамор, излъскан от безбройните сандали, ботуши и обувки, минали по тях през вековете. Ниската стена отляво беше единственото, което пазеше изкачващите се да не паднат от отвесната скала.
— Сега разбирам защо го наричат Свето стълбище — отбеляза Лена, която се бе запъхтяла от изкачването.
— Било е замислено като предизвикателство и смирение за поклонниците, желаещи да стигнат до параклиса — изхриптя Роланд.
— Определено върши работа.
Роланд погледна напред, като заслони очи от слънцето. Малкият параклис изглеждаше аскетичен и прост на фона на синьото небе, кацнал на скалата, гледаща към съседната долина. Четири засводени прозореца гледаха към четирите посоки на света.
Когато стигна вратата му, Роланд беше останал без дъх. Спря за миг и огледа панорамата от бели скали и покрити с папрати склонове. Лек ветрец носеше едва доловим аромат на бор.
„Какво е скрил отец Кирхер тук… и защо?“
11:48