Лена последва Роланд през прага в сенките на малкия параклис. След трудното катерене очакваше да открие нещо внушително и величествено, но интериорът беше спартански. Единствената украса бе малък мраморен олтар в другия край и няколко разтекли се свещи под просто дървено разпятие. Помещението бе не по-голямо от двоен гараж с прозорци, гледащи към посоките на света.
Роланд се загледа към тавана и пресичащите се каменни арки.
— Строителната техника е същата като онази, която видяхме в параклиса в пещерите.
Беше прав и това я накара да се замисли. Ако параклисът в пещерата бе построен да приюти костите на мъжа неандерталец, дали тази постройка не беше някаква насока за направеното с останките на жената?
Роланд се огледа.
— Сестра Клара каза, че имало йероглифи.
Грей тръгна покрай стените на помещението, като прокарваше пръсти по стените под прозорците и се вглеждаше внимателно.
— Всички тухли са изписани. Редовете вървят на пояси по цялото помещение. Най-горният прилича на латински. Под него е на гръцки.
Лена отиде при него. Той клекна и продължи:
— Следващият пояс е на китайски… А най-долният е редица египетски йероглифи.
Роланд клекна до тях.
— Все едно ги е наредил по възраст. Назад във времето.
Лена прокара пръсти по най-долния пояс, впечатлена от способността на отец Кирхер да имитира древната писменост. Продължи покрай стените, като оглеждаше трите реда йероглифи ниско над пода.
Роланд я следваше.
— Един от най-големите издадени трудове на отец Кирхер е тритомният Oedipus Aegyptiacus. Пространен трактат върху Египет, йероглифите и древната мъдрост. Смесва гръцки митове, питагорейска математика, арабска астрология, библейски разкази и дори алхимия в опит да разбере универсалния източник на цялото познание.
— Като някаква голяма обща теория на разума — каза Лена.
Роланд кимна.
Лена внезапно почувства някакво родство с отдавна починалия свещеник. „Ние с Мария изучаваме същото, опитваме се да открием произхода на човешкия разум“.
Грей огледа йероглифите и попита:
— Можете ли да преведете нещо от това?
Роланд се намръщи.
— Най-вероятно са безсмислици. Отец Кирхер е смятал, че е открил начин да разчита йероглифи, но в крайна сметка се оказало, че се е заблуждавал.
— Тогава какво се надяваме да открием тук? — попита Лена.
Очевиден отговор нямаше и тримата се умълчаха.
След няколко минути тя беше готова да се признае за победена, но Грей посочи една част от стената.
— Вижте тук. На средния ред, двете антилопи. Обърнете внимание на тази отдясно, с изправените рога.
Потърка с палец, за да разкрие по-добре голямата колкото монета вдлъбнатина между рогата. Погледна спътниците си.
— Прилича на йероглифно представяне на символа на свети Евстатий. Рогата на елена с кръста.
— Като онова, което открихме в дневника на Кирхер — каза Лена. — Но какво означава?
Грей се обърна към нея и протегна ръка.
— Може ли ключа?
Лена го разбра, извади ключа от джоба си и му го подаде.
Грей доближи върха ключа до вдлъбнатината между рогата. Диаметърът беше същият.
— Обърни внимание, че върхът на ключа стърчи с около сантиметър, почти като перфоратор.
Роланд го погледна със съмнение.
— Мислиш си, че пасва?
Грей извади химикалка и я напъха във вдлъбнатината.
— Запълнена е с нещо рохкаво. — Разтри изпадналия пълнеж между пръстите си. — Прилича ми на фин пясък и може би восък.
— Опитай пак.
Грей нагласи върха на ключа и удари силно халката с длан. Ключът потъна с чегъртане до първия зъб. Грей го извади и издуха оронения пълнеж.
— Мисля, че се получи. Отдолу има жлеб. Изглежда, че е точно за зъба на ключа.
Измъкна ножа от канията в кубинката си и изчисти жлеба с върха му. После отново направи опит с ключа. Наложи се да бута и ръчка, но накрая ключът потъна изцяло, чак до дръжката с черепите.
„Тази ключалка определено няма да проработи след толкова векове“ — помисли си Лена.
— Давай — каза Роланд с блеснали от надежда очи. — Освен че е изучавал забравени езици, отец Кирхер е бил майстор инженер и е създал какви ли не устройства, от магнитни часовници до автомати с пружина. В музея си в Рим дори имал статуи, които говорели, като усилвали гласовете на хора в друга стая.
Грей стисна дръжката на ключа и я завъртя.
Лена затаи дъх.
Откъм стената отекна силно изщракване. После една голяма мраморна плоча в подножието на олтара хлътна, завъртя се на скрити панти и видяха рампа, водеща надолу. От отвора се вдигна прах.