Грей подаде фенерчето на Роланд и извади стария ключ на Кирхер. Наложи се да се опре на скута на статуята, за да стигне до короната.
— Внимателно — предупреди го Роланд.
Грей пъхна докрай ключа в кръста. Завъртя го на пълен оборот — но не се случи нищо. Опита отново, но със същия резултат.
— Може ключалката да е счупена — каза Лена и скръсти нервно ръце на гърдите си.
Грей потрети опита си и усети леко напрежение, което се засилваше с всяко завъртане.
— Вътре сякаш нещо се затяга.
— Продължавай — подкани го Роланд с надежда в гласа.
Грей се подчини и продължи да върти ключа. Напрежението продължаваше да расте. Той разбра на какво се надява Роланд.
„Навивам нещо“.
След малко вече трябваше да полага усилия, за да продължи да навива; малките черепи се забиваха в пръстите му. Накрая нещо в статуята изщрака и бронзът звънна като камбана.
Грей се сепна и се дръпна назад, като измъкна ключа.
Роланд го сграбчи за лакътя — не за да не падне, а от смайване.
— Вижте!
Статуята забръмча и по дължината на Мадоната се появи тъмна линия. Статуята се отвори сама на две половини, подобно на някакъв бронзов саркофаг.
Кухата скулптура криеше в себе си останките на древен скелет. Но не просто сложен вътре. Костите бяха внимателно подредени и прикрепени към бронза, разположени точно като Мадоната. Фигурата седеше безметежно, празните очни кухини се взираха надолу към тях под изпъкналите надочни дъги, така различаващи се от тези на съвременния човек.
— Открихме я — прошепна Лена. — Открихме Ева.
— И това не е всичко — каза Роланд и пристъпи напред. — Вижте какво държи.
В едната си ръка скелетът държеше еднометрова тояга от кост, която лежеше в скута му, подобно на Мадоната, държаща младенеца Иисус, но не той привлече най-силно вниманието им. На едното коляно беше поставена каменна топка с размерите на грейпфрут.
Грей я освети с фенерчето си и се взря в изваяните по нея детайли — кратери във формата на звезди и гладките равнини на морета.
— Това е макет на Луната — каза Роланд. — Почти съвършено копие.
Лена пристъпи още по-близо.
— Невъзможно.
Грей не разбираше реакцията им. Роланд вече им беше показал рисунки на отец Кирхер, изобразяващи лунната повърхност. Находката не би трябвало да предизвика такива невярващи физиономии.
— Какво има? — попита той.
Лена го погледна. Наложи се да преглътне, преди да успее да отговори.
— По задната част на сферата още има парченца калцит.
Грей се намръщи неразбиращо.
— Това не е от времето на отец Кирхер — обясни Роланд. — Топката трябва да е била взета от онази ниша в праисторическата скулптурна галерия, за която ти разказахме. Личи си, че е откъсната от мястото ѝ, след като е била покрита с калцитни отложения през хилядолетията.
Лена посочи.
— Което означава, че макетът на Луната трябва да е на десетки хиляди години.
Грей се загледа в загадката.
Това вече беше невъзможно.
Роланд отстъпи крачка назад и вдигна ръка към челото си.
— Нищо чудно, че Кирхер е бил така обсебен от Луната, докато е търсел източника на древното познание. Подобно на нас, той би трябвало да разпознае невъзможността на тази находка.
— Може би затова е запечатал онези пещери — каза Лена. — И е оставил предупреждения никой да не влиза в тях.
— И затова накрая е скрил всичко тук — добави Роланд.
Лена докосна ръката на свещеника.
— По този начин Кирхер се доказва като истински учен. Защитил е и е запазил откритието си за бъдещите поколения.
Роланд въздъхна.
— Вероятно е прекарал последните години от живота си в тайно изучаване на всичко това. Споделил е наученото само с най-близките си колеги. И макар вероятно да не е разбирал напълно откритието си, очевидно е започнал да го почита.
Грей погледна прекрасната изработка на механичната Мадона. Нямаше как да не се съгласи със свещеника.
Лена вдигна ръка към дългата тояга между пръстите на скелета.
— Мисля, че е от слонова кост, може би от бивен на мамут.
— Какво трябва да представлява? — попита Грей.
— Не знам. Може би бастун. Ако се съди по артритните промени по някои от костите, тя е умряла много стара.
Грей се загледа в тоягата. Имаше чувството, че това е нещо повече от обикновен праисторически бастун, особено след като беше изложен по този начин. Можеше да различи едва доловими резки по дължината му, подобно на някакъв праисторически метър.