Лена се наведе напред.
— Вижте. Кутрето на тази ръка е зараснало след старо счупване.
— Счупен пръст. — Роланд надникна над рамото ѝ. — Също като на онези отпечатъци от длани, които видяхме над гроба ѝ.
— И в пещерата с нишите и статуите. Което означава, че става дума за същата жена. Тя е изрисувала стената и вероятно е създала това изображение на Луната.
Грей се дръпна назад и огледа скелета. От мястото си забеляза нещо, които другите двама бяха пропуснали. Вътрешната повърхност на двете половини на бронзовата Мадона криеха още загадки. От едната страна в метала беше гравирана карта. Грей виждаше голям остров, но останалите детайли бяха твърде дребни, за да ги различи.
На другата страна на обвивката имаше подвързана в кожа книга, пъхната в бронзов джоб. Горната ѝ половина се виждаше и върху подвързията се мъдреше познатият лабиринт.
Той насочи лъча на фенерчето към книгата и това привлече вниманието на Роланд. Свещеникът рязко издиша, когато осъзна онова, което Грей вече знаеше.
Ръцете на Роланд посегнаха към книгата, но после се отпуснаха предпазливо.
— Това е копие на дневника на Кирхер.
Преди да успеят да решат какво да правят, телефонът на Грей избръмча в джоба му. Той отговори и чу гласа на Сейчан.
— Опитвах се да се свържа с теб — забързано каза тя. — Имаме си компания.
13.
30 април, 17:04
Пекин, Китай
— Според картата на зоологическата градина горилите трябва да са след следващия завой — каза Монк.
Двамата с Кимбърли продължиха по пътеката, която се виеше покрай покритите с плексиглас клетки на маймуните. Монк беше вдигнал яката на якето си и държеше Кимбърли за ръка, докато се разхождаха из зоологическата градина, преструвайки се на съпруг и съпруга.
Погледна си часовника.
Бяха влезли в парка преди петнайсет минути, през високите порти, украсени великолепно с лудуващи дракони. Величественото въведение не беше подготвило Монк за занемарената обстановка в самия зоопарк.
Повечето посетители се насочваха към най-голямата атракция тук — Дома на пандите, който беше удобно разположен до главния вход. Онова изложение изглеждаше модерно и примамливо и там се намираше националното богатство на Китай — гигантските панди. Двамата с Кимбърли устояха на наплива в тази посока и продължиха навътре.
Онова, което откриха отвъд Дома на пандите, беше не просто обезсърчаващо, а направо сърцераздирателно.
Минаха покрай клетка със златокосмести маймуни. Плексигласът беше мръсен, самата клетка — също. Нещо повече, неколцина посетители се бяха промушили под парапета и чукаха по преградата, викаха и се подиграваха, с което измъчваха още повече животните вътре.
От малкото, което беше видял от останалия зоопарк, подобно поведение изглеждаше съвсем приемливо. Никакви служители не се появяваха да сгълчат никого. Бетонният под на откритата широка яма на монголската мечка беше целият в боклуци, хвърляни върху бедното създание — опаковки от шоколади, чашки, салфетки. Монк видя как един тийнейджър със смях изля бутилка кока-кола върху главата на окаяното животно и едва се сдържа да не блъсне хлапето през парапета в ямата.
Кимбърли явно усети растящото му раздразнение и прошепна:
— Знам, че е разочароващо. Липсата на поддръжка, позорното поведение на посетителите, жалкото състояние на клетките…
— Жалко не е думата, която аз бих използвал — изръмжа Монк. — Това място е адска дупка.
— То е просто отражение на времената в тази страна — каза тя, опитваше се да го успокои. — Да, зоологическата градина е много назадничава за нашата епоха, но в самолета прочетох, че вече се говори да я пренесат в предградията, където земята е по-евтина и животните ще имат по-просторни хабитати.
— Защо им е да чакат толкова? — попита той. — След всички пари, които изляха в олимпийското си селце, властите би трябвало да са направили нещо и за това място. Ако не друго, поне да сложат повече полиция. Тукашното правителство определено няма проблем да мачка населението. Защо тогава търпят това?
Монк посочи един турист, който риташе решетката на една лисица, която се беше свила уплашено и трепереше в отсрещния ъгъл, и изръмжа още по сърдито:
— Какво им е на тези хора?
— Не забравяй, че китайците продължават да възприемат животните като храна, лекарства или забавление. Надписите при клетките доскоро са описвали кои части от животното са най-вкусни и от кои се правят най-добрите лекарства. — Тя наклони глава и го погледна. — Така че виждаш ли, нещата вече се подобряват.