Отвратен, той ускори крачка към района на човекоподобните маймуни. Зоологическата градина щеше да затвори след час и Монк искаше да провери колкото се може по-голям район, преди да ги принудят да си тръгнат. Но зоопаркът беше с площ над осемдесет хектара и трябваше да използват времето разумно. Планът бе да съсредоточат търсенето върху изложението с човекоподобните маймуни. Ако бяха докарали Баако тук, това бе най-логичното място, на което да го потърсят.
След затварянето на зоопарка щяха да го обиколят отвън, за да потърсят някакви следи от Ковалски и Мария Крандъл. В Сигма Пейнтър продължаваше да следи за нови сигнали от предавателя, а Кат съставяше подробна наземна и подземна карта на района.
Монк се загледа в краката си. Според предварителния инструктаж на Пейнтър паркът имаше множество подземни съоръжения, но не се знаеше докъде се простират те.
Кимбърли забеляза накъде се е загледал и прочете мислите му.
— Там долу може да има всичко.
— Какво имаш предвид?
— Друга популярна туристическа дестинация в Пекин е така нареченият Dìxia Chéng, Подземният град. Бил е създаден като бомбоубежище за населението през седемдесетте, заема площ от двеста квадратни километра и се твърди, че има над сто входа, повечето скрити в магазини или покрай улиците. Само малка част от него е отворена за посещения, останалото се пази в тайна.
Монк се опита да си представи подобна огромна инфраструктура под краката си.
— Мислиш ли, че този подземен град би могъл да стига и дотук?
— Възможно е. Системата свързва най-главните места в града — железопътната гара, площад Тянанмън, дори Забранения град.
Монк потърка замислено брадичка. Определено си заслужаваше да проучат това.
— Виж — каза Кимбърли и го накара да откъсне очи от земята. — Ето ги шимпанзетата.
Монк се огледа. Изглежда, най-сетне бяха стигнали района, където се намираха човекоподобните маймуни.
Площта на шимпанзетата не изглеждаше много по-добре от предишните, които беше видял. Стъклото беше измацано. В клетките имаше купчини изпражнения и локви урина. Животните изглеждаха умърлушени и седяха унило на бетона. Посетителите блъскаха по стъклото и викаха, за да привлекат вниманието им.
До шимпанзетата имаше самотна мъжка горила. Клетката ѝ беше обикновена бетонна килия. Едрото животно клечеше в ъгъла, обърнало гръб на вилнеещите посетители. Монк не можеше да си представи подобен живот — на пълна изолация, без подходяща умствена стимулация, изпълнен с непрестанно дразнене и подигравки. Щом това се случваше в столицата на Китай, мисълта какво може да види в по-малките зоологически градини в страната направо го плашеше.
Кимбърли понижи гласа си до шепот.
— Не виждам никаква следа от Баако.
Колкото и да искаше да открие отвлеченото животно тук, част от Монк се радваше. Нито едно живо същество не заслужаваше да бъде третирано по такъв начин.
Може би усетила съчувствието му, горилата се обърна към него. Големите ѝ тъмни очи изглеждаха изгубени и отчаяни. Ноздрите ѝ се разшириха, когато подуши въздуха. С тежка въздишка горилата отново се обърна към стената.
„Съжалявам, приятел, щях да те спася, ако можех“.
— Това е задънена улица — каза Кимбърли.
Монк беше съгласен с нея.
— Да се махаме оттук.
„Преди да съм застрелял някого“.
Тръгнаха към главния изход. Като се изключеха клетките, самият парк бе доста красив, с поточета, покрай които растяха плачещи върби, езерца с водни птици и множество дървени павилиони и изрисувани колонади.
Но цялата тази красота не беше достатъчна да маскира мъченията, които можеха да се видят тук.
Монк стана още по-мрачен от неуспеха им да открият някаква следа от отвлечената група. Въпреки това се държеше за мъничкото останала му вяра.
Мария и Баако не бяха сами.
„Хайде, Ковалски, дай ни някакъв знак“.
17:18
— Направи го — изръмжа Ковалски.
И каза същото със знаци на съкилийника си, както беше с гръб към камерата отвън. Не беше сигурен дали някой ги наблюдава, но не можеше да рискува.
Баако се взираше с неохота в него.
Ковалски направи знак за ОК с пръсти, за да накара горилата да му сътрудничи. Това трябваше да изглежда добре. Беше прекарал последния един час, като жестикулираше крадешком, опитвайки се да накара Баако да разбере.
Отново започна да жестикулира.
[Трябва, приятел… ако искаш отново да видиш Мария]