Ковалски не беше сигурен доколко ще го разбере косматият му другар, но този план беше единствената им надежда.
Баако се поколеба и изсумтя уплашено и разтревожено. После вдигна ръка и потупа с палец брадичката си, разперил пръсти. Накрая изсумтя въпросително към Ковалски.
[За мама ли?]
— Точно така — отвърна Ковалски. Разбираше, че Баако най-вероятно има предвид Мария.
„Той всъщност е адски умен. Може пък и да се получи“.
Ковалски приближи и леко вирна брадичка. Баако го погледна в очите. Ковалски кимна.
„Сега или никога, приятелче“.
Баако вдигна високо ръка, замахна и зашлеви Ковалски през лицето. Ноктите се забиха в бузата му. Ударът беше по-силен, отколкото Ковалски беше очаквал. Той политна назад, като се чудеше дали главата му е още на раменете му.
Баако трепна и леко се сви от страх.
Ковалски се плъзна по задник по-далеч от горилата, като жестикулираше скришом. [Добре съм] После сви приканващо пръсти към Баако да му се нахвърли отново.
Баако атакува. На Ковалски не му се наложи да се преструва на уплашен, докато отстъпваше бързо. Горилата беше много по-силна, отколкото изглеждаше. Баако се хвърли върху него, заби рамо в гърдите му и го прикова към решетката.
Ковалски изпъшка, после закрещя с всички сили:
— Хей! Помощ! Измъкнете ме оттук!
Секунди по-късно вратата в края на блока се отвори с трясък. Ковалски погледна през рамо и видя двама униформени да тичат към него. Единият носеше електрически остен, другият — автомат.
Изпъшка от яд. Беше се надявал, че ще дойде само един войник, с когото да се справи и да избягат.
„Значи е ред на план Б“.
Преди войниците да стигнат до него, Ковалски вдигна ръце към гърдите си и ги размърда. Макар движението да изглеждаше, сякаш се мъчи да се предпази, знакът всъщност беше прост.
[Дръж се агресивно]
Баако нямаше нужда от увещания да изглежда разгневен. Очите му блеснаха яростно при вида на войниците и пращенето на остена. Той зае позиция на два метра от решетката, опря се на кокалчетата на едната си ръка и заблъска гърдите си с другата, свита в юмрук. Наред с това оголи заплашително зъби.
— Пуснете ме да изляза! — извика Ковалски.
Войникът с остена трескаво отключи клетката и дръпна вратата. С другата си ръка размаха пращящия край на електрическото си оръжие към Баако. Това позволи на Ковалски да се претърколи навън.
Другият войник стоеше доста назад с вдигнат автомат и се целеше ту към Ковалски, ту към Баако.
Ковалски тайно направи знак на Баако, като свали длан надолу.
[Отстъпи]
Баако изсумтя шумно и раздразнено, но се обърна и се върна на четири крака в клетката.
Войникът затръшна с трясък вратата и я заключи.
Ковалски докосна дълбоките драскотини по бузата си и размаза кръвта, така че пораженията да изглеждат още по-лоши.
— Помислих, че ще ме убие.
Двамата войници заговориха бързо на мандарин. Едва сега Ковалски позна този с остена. Беше онзи задник Гао, водачът на групата, която ги беше отвлякла. Кучият син беше отвел Мария някъде и се бе върнал да провери другите си пленници.
Гао се изплю през решетките към Баако и махна на Ковалски да приближи, като вдигна заплашително остена. Войникът с автомата застана от другата му страна.
Ковалски вдигна ръце и се помъчи да изглежда смутен.
— Отведете ме при доктор Крандъл. Тя трябва да знае за всичко това.
Не получи отговор, така че просто се остави да го изведат от затворническия блок. Преди вратата да се затвори, погледна назад към Баако; изпитваше вина, че изоставя малкия приятел. Стисна вдигнатите си юмруци и ги притисна към гърдите си.
[Бъди смел]
17:22
Баако гледа как големият мъж излиза, как вратата се затваря. Помни последните му думи, но открива в себе си единствено страх. Не му помага и острото обоняние, което долавя миризмата на кръв под ноктите. Дишането му става по-тежко и той се отпуска на пода.
Обгръща колене. Иска му се да може да прегърне мама.
Бавно се оглежда. Няма играчки, няма дъска за рисуване, няма въжета. Поглежда към храната в коша, но не изпитва глад.
А само страх.
Стои с гръб към далечния ъгъл, извърнат от вонящата купчина, където го е накарал да отиде мъжът. Тук няма тоалетна като у дома. Чувства срам — не само защото е научен да не го прави на пода, но и защото знае какво е скрито там от мъжа.
Изсумтява объркано и безсилно.