Докосва с палец брадичката си и леко се поклаща.
[Мама, мама, мама…]
Изведнъж се чува силен шум — рев, свиреп крясък. Идва от голямата блестяща врата в другия край. Червени букви светват гневно над нея като предупреждение. Нещо удря силно вратата.
Баако замръзва, уплашен да помръдне, за да не привлече онова, което крещи по този начин. Козината му настръхва. Чува кръвта в онзи рев, както я надушва от пръстите си. Двете му майки са му разказвали приказки нощем, често с картинки. В някои има чудовища — сенки, спотайващи се под леглото, или тролове под мостове.
Спомня си думите на мама: Троловете ядат кози.
Не знае какво издава онзи рев. Отново настъпва тишина, но Баако се бои, че той може да се окаже козата в тази приказка.
Извръща се от блестящата врата към двойната в другия край на помещението, зад която е изчезнал големият мъж, но си мисли за друг.
Мамо, къде си?
17:42
Мария крачеше напред-назад в осмоъгълната стая. Подът беше от полиран бетон, стените — покрити с еднообразен бял гипс. Остъклени ниши около нея съдържаха артефакти и инструменти, чиято древност беше в рязък контраст с модерната стерилност на това място.
Д-р Дейн Арно стоеше пред една от витрините леко приведен в кръста, с ръце зад гърба. Разглеждаше камък колкото юмрук, издялан във формата на праисторическа брадва. Но от измъченото му изражение си личеше, че едва ли проявява интерес към предмета, а само се опитва да се разсее от положението, в което се намираха.
Тя го разбираше. Бруталната и внезапна екзекуция на професор Райтсън беше потресла и нея.
Погледна двамата въоръжени стражи до изхода. Дзяйин Лау я беше довела с д-р Арно в подземния комплекс под зоологическата градина и ги бе зарязала в този музей, като обеща да се върне скоро.
Това беше преди повече от час. Междувременно нервите на Мария се бяха опънали като струни. Накрая тя спря пред френския палеонтолог.
„Може би ако сравним наученото…“
— Доктор Арно — каза тя и го накара да се обърне към нея. — Имате ли някаква представа или предположение какво става тук?
Той погледна към изхода и леко поклати глава.
Мария въздъхна и се помъчи да подреди нещата.
— Очевидно става дума за някакъв секретен генетичен проект, свързан с древна ДНК, но има и нещо друго. Нещо, което китайците все още пазят в тайна. След като ви отвлякоха с професор Райтсън, успяхте ли да подочуете нещо?
— Hélas, Docteur Crandall — започна Арно, после сви устни и премина на английски: — Извинете. За съжаление, не владея мандарин, така че малкото, което чух, беше безсмислено за мен.
С нея бе същото.
— Но — продължи той, като обгърна с жест помещението, — по събраната тук колекция мога да направя някои предположения.
— Какво имате предвид?
— Елате да ви покажа.
Арно я поведе към една от големите ниши. На един рафт, осветен от панелите отзад, беше поставен масивен череп, много по-голям от човешки, но подобен по форма.
„Някаква човекоподобна маймуна“ — предположи Мария.
Когато Арно заговори, тя долови в гласа му завист.
— Досега не е било откривано нищо подобно на този череп. Или поне не в такова добро състояние.
— Какво е това?
— Изчезнал вид горила. Gigantopithecus blacki. Тези зверове бродели из височините на Южен Китай и Виетнам. Измрели са преди сто хиляди години.
Мария погледна черепа.
— Трябва да са били огромни.
— En effet — съгласи се той. — Достигали са височина три метра и са тежали към петстотин килограма.
Мария се опита да си представи тежащия половин тон звяр.
— Видът ни е познат единствено по шепа кътници и няколко фрагмента от челюст — продължи Арно. — Първите зъби били открити през 1935 година в една аптека в Хонконг.
— В аптека? Как са се озовали там?
— В китайската медицина фосилните останки често били стривани на прах за правене на еликсири.
— Но какво общо има всичко това със ставащото тук?
Той огледа колекцията.
— Ако се съди по този екземпляр и няколко други, съм готов да се обзаложа, че някой е открил нещо изумително важно, фосили и останки, които потенциално могат да пренапишат представата за ранната ни история.
Мария се намръщи към черепа на горилата.
— В какъв смисъл нашата история?
— Както казах, гигантопитекът е измрял едва преди сто хиляди години, което го прави съвременник на ранните хора в този регион. — Той отиде при друга ниша. — И вижте всички кости, рога и каменни сечива в тази витрина. Доколкото мога да преценя, всички те се отнасят към късния палеолит.