Мария бавно кимна. Познаваше добре периода от собственото си изследване. Това бе времето, когато неандерталците са съществували едновременно със съвременния човек наред с някои други хоминиди като денисовия човек, подобния на хобит Homo floresiensis и дори оцелели роднини на Homo erectus.
Това бил повратен момент в човешката история.
Арно я поведе към една каменна фигура, представляваща грубо изображение на бременна жена с огромен корем.
— Подобни изображения, известни като Венери, започнали да се появяват през късния палеолит. Венера от Вилендорф, Венера от Лосел и тъй нататък. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите по фигурата следи от червена охра, което е ясен знак, че е била използвана в ритуали.
— Значи смятате, че цялата тази колекция идва от сравнително къс исторически период?
— Не само това, но и от едно и също място. Ако се съди по непокътнатия череп на гигантопитека, бих казал, че всички тези изкопаеми идват от Южен Китай или може би от Хималаите. Което ни води до това. — Той я поведе към друга витрина и друг череп, този път много по-малък. — Обърнете внимание на съчетаването на архаични черти и съвременна анатомия у този екземпляр. Плоското лице, дебелите черепни кости, широкия нос.
— Прилича на човешки.
— Но не съвсем. — Той я погледна. — Това е череп на вид пещерни хора, открити съвсем наскоро в южните провинции на Китай. Известни са като хората от пещерата Червените елени и съществуването им още озадачава палеонтолози и археолози.
— Защо?
— Защото не би трябвало да съществуват. Дълго време се смяташе, че неандерталците са последните оцелели от най-близките ни роднини и са изчезнали преди около трийсет или четирийсет хиляди години. А според датировките хората от пещерата Червените елени са съществували преди единайсет хиляди години.
Очите на Мария се разшириха. Това бе само миг от гледна точка на геологията.
— Повечето палеонтолози смятат, че те са подвид на съвременния човек, кръстоска между Homo sapiens и по-древни хоминиди, известни като денисови хора, които се срещали по-често или по-рядко, в зависимост от региона. Но много от всичко това си остава загадка. Например фактът, че едно неотдавнашно сравнително изследване дава основание да се предположи, че в генома ни има следи и от трета архаична група, която все още не ни е известна.
Възможностите бяха интригуващи.
Ако тази загадка можеше да намери решение, какво щяха да научат за истинското си минало?
— Мислите ли, че китайците изучават точно това? — попита тя. — Опитват се да открият генетичните корени на онова, което ни прави човеци?
— Не знам. — Погледът му обходи помещението. — Но ако се съди по идеалното състояние на тези фосили, всичките от такъв важен период, китайците са открили нещо важно, нещо, което смятат за достатъчно ценно, за да го пазят в тайна от останалия научен свят.
Мария си помисли за цената, платена за изграждането на този подземен лабораторен комплекс. Трябваше да е огромна, подобно на разходите за проекта Манхатън. Но още по-тревожещ беше въпросът кой ръководи всичко това.
Погледна униформената охрана.
— Ако сте прав за това откритие, защо с него се занимават китайските военни?
Арно се намръщи.
— Може би търсят начин да превърнат находката си в оръжие.
Мария пое дълбоко дъх. Тази мисъл беше ужасяваща.
— Но от друга страна, доктор Крандъл, вашето собствено изследване не се ли финансира от АИОП, които са научно подразделение на американските военни?
Това определено бе вярно.
„А моите ръце чисти ли са?“
Финансирането ѝ идваше от отдел „Биологични технологии“ на АИОП, който изследваше границата между биологията и физиката. Преди да приеме парите на АИОП тя бе прочела за други проекти на БТ, много от които бяха свързани с подобряване на ефективността на войниците по различни начини, от свръхмодерни протези до мозъчни импланти. Но един от проектите целеше и увеличаване на човешката интелигентност чрез генно инженерство. Мария подозираше, че нейното изследване с Баако е свързано с тази дългосрочна цел.
Затвори очи. Не можеше да продължава да отрича истината. Независимо дали ѝ харесваше, или не, светът се намираше в разгара на ескалираща надпревара в областта на биотехнологичните оръжия. И двете с Лена бяха част от тази надпревара.
„Но за кого всъщност работим? — запита се тя, представяйки си усмихващото се лице на Ейми Ву. — За Китай или за Съединените щати?“