— Всичко би трябвало да се реши в рамките на един час — сковано отвърна Чан.
— Да се надяваме, че по задоволителен начин. Съветвам ви да се съсредоточите върху това и да оставите въпроса със сътрудничеството на Мария Крандъл на мен.
Погледна към трети екран. Той бе тъмен. Нужен бе специален ключ за достъпа до картината — ключ, с който разполагаха само двамата с Чан. Екранът даваше изглед към Ковчега. След като и двете сестри попаднаха в ръцете ѝ, проблемите на комплекса щяха да се решат по-бързо.
Но пък ако се наложеше, Дзяйин щеше да се справи и само с една от тях.
Обърна се към Чан и го изгледа студено.
— Погрижете се периметърът да бъде непрекъснато наблюдаван, особено за чужденци.
— А брат ми?
Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Скоро ще пристигне агент от министерството, който ще разпита Гао. След като приключи, отстранете брат си от комплекса, докато напълно разберем размерите на провала му.
— Но…
— Заповедите ми ли оспорвате, Zhõngxiào Сун?
Усети как погледът му прогаря дупка в гърба ѝ.
Предпочиташе да държи двамата братя разделени, така че Чан да няма никаква подкрепа. Подполковникът щеше да внимава повече и да се държи по-уважително, ако знае, че кариерата на брат му е застрашена.
— Bù, Shàojàng Лау — отвърна той.
Тя се усмихна, когато чу покорството в гласа му.
„Така е по-добре“.
Излезе, твърдо решена да подчини на волята си още някого.
18:18
Мария стоеше с разперени ръце, докато техникът в бяла лабораторна престилка прокарваше детектора по тялото ѝ. Генерал-майор Дзяйин Лау стоеше отстрани със скръстени на гърдите ръце. Беше ѝ казала да се подложи на претърсване, но така и не ѝ обясни защо.
„Не че не мога да се сетя“.
Китайците явно бяха заподозрели съществуването на джипиес предавателя, но претърсването слепешком подсказваше, че не са сигурни. По-скоро изглеждаше, че се застраховат. Тя погледна над техника към Ковалски. Изглеждаше невъзмутим. Охраната със сигурност вече го беше претърсила, а сигурно бяха използвали детектора и върху Баако.
Техникът каза нещо на мандарин на Дзяйин, поклони се и отстъпи назад. Мария можеше да се досети какво означават думите му: „Чисто е“. Какво бе станало с предавателя? Дали Ковалски беше намерил начин да го скрие в клетката на Баако? Или Баако го беше глътнал?
Имаше толкова много въпроси, но Дзяйин се бе върнала преди да успее да изкопчи нещо от Ковалски.
Генерал-майорът пристъпи напред.
— След като приключихме с това, доктор Крандъл, да продължим разговора относно проучванията, които се правят тук. Вярвам, че след като напълно оцените какво се опитваме да постигнем, ще поискате да сте част от всичко това.
„Да бе“ — помисли си тя, но се обърна и огледа осмоъгълното помещение, пълно с фосили, образци и останки.
— Ако трябва да позная, проектът ви сигурно е свързан със създаването на по-силен войник с помощта на генетиката.
Дзяйин не реагира по никакъв друг начин освен леко да кимне.
— Може би на пръв поглед целта ни е тази. Но най-големите постижения в науката винаги са били подбуждани от по-първичните нужди на света.
— Иначе казано, нуждата е майка на изобретателността.
— Така е откакто свят светува. Но често онова, което военните финансират тайно, рано или късно става общодостъпно. Вземете интернет. Започнал е като малка американска военна мрежа, но скоро след това се разшири и промени света. По същия начин крачките, които правим тук днес, утре ще променят пътя на човечеството.
— Но вие говорите за намиране на начини за перманентна промяна на човешкия геном. Кой може да каже какви могат да бъдат вредните ефекти в дългосрочен план?
Дзяйин въздъхна.
— Не мислите рационално. Човешката дейност вече променя генома ни. Пушенето причинява мутации в спермата. Децата, заченати от по-възрастни мъже, е по-вероятно да наследят тези мутации. Единствената разлика е, че те са случайни. Защо да не поемем контрола над подобни вредни последствия за генома ни?
— Това е ключовата дума. Контрол. Това, за което говорите, е хлъзгавият път към евгениката, където човешкият живот ще бъде построяван, където бебетата ще бъдат проектирани и където слабите ще бъдат изкоренявани или превърнати във второ качество хора. Нищо добро не може да излезе от това.
— Нищо добро ли? Ще можем да заличим наследствени болести, да лекуваме рак, дори да подобрим природата. Откога природата е непогрешима? Защо е толкова ужасно да си представим как човечеството поема управлението на еволюцията? Дори вашата страна не е забранила официално проучванията в тази област.