Мария много добре знаеше това. Собственото ѝ проучване можеше да се смята за стъпка в тази посока. Каква беше етичната разлика между създаването на Баако в лаборатория и правенето на същото с човешкия живот?
Дейн Арно наруши настъпилата тишина:
— Но, генерал-майор Лау, вие сте открили нещо, което ви е насочило по този път. Нещо, което е достатъчно важно, за да рискувате да построите тайно този комплекс. Мога ли да попитам какво е то?
— Благодаря, че ми напомнихте, доктор Арно. Именно затова ви доведох тук. — Тя тръгна към стената срещу изхода. — Чували ли сте за връх Кайлиш в Южен Тибет?
— Non — каза той. — Не съм.
— Свещен връх в Хималаите, почитан както от индуистите, така и от будистите. Вярва се, че на него седи бог Шива в състояние на вечна медитация. Поклонниците се стичат там от векове. Преди осем години един тибетски пастир тръгнал да търси изгубена овца, попаднал на група пещери по склоновете му и отишъл при местен антрополог да му покаже какво е намерил.
Мария се огледа.
— И сте открили всичко това там?
— От онези пещери и от други, открити наоколо. — Дзяйин отиде до стената и сложи ръка на нея. Светна екран на скрит електронен четец на длани. — Но в първата пещера, открита от пастира, намерихме това.
В стената бавно се отвори скрит шкаф. Беше широк и дълбок, като голям ковчег. Вътрешността му се освети с мека светлина.
— Пастирът сметнал, че води антрополога в пещера на йети — обясни Дзяйин. — И може би не е сгрешил напълно. Може би костите, които намерихме там, са в основата на митовете за подобно създание, бродещо по снежните височини. Възможно е дори подобни пещери да са родили легендите за дремещия в планината бог. Но в крайна сметка истината се оказа много по-вълнуваща.
Дзяйин се дръпна настрани, за да могат Мария и Арно да видят находката. Дори Ковалски пристъпи напред да погледне. Френският палеонтолог ахна. Мария вдигна ръка към устата си, сподавяйки изненадата си.
В шкафа имаше напълно запазен човекоподобен скелет. По форма черепът бе забележително сходен с човешкия, само че с по-големи надочни дъги и двоен стреловиден гребен на темето. Но онова, което шокираше наистина, беше размерът на скелета. Тялото бе високо около два и половина метра, а черепът бе два пъти по-голям от човешки.
Това бяха кости на истински гигант.
— Това не може да е истинско — пренебрежително заяви Ковалски.
— Но е — с тихо благоговение каза Арно. — Виждал съм фрагменти от череп на този хоминид, но не и нещо толкова запазено. По-старата номенклатура класифицира такива останки като Meganthropus, или голям човек.
— Е, определението определено му пасва — промърмори Ковалски.
Арно продължи:
— Днес повечето палеоантрополози са възприели името Homo erectus palaeojavanicus и смятат, че този хоминид е произлязъл от наш по-стар прародител. Останки от тези особено едри потомци на Homo erectus са открити из цяла Югоизточна Азия.
— Колко е тежал този екземпляр, когато е бил жив? — попита Мария.
Отговори ѝ Дзяйин:
— Ако се съди по плътността на дългите кости и размерите на черепа, предполагаемото му тегло е между триста и триста и петдесет килограма.
Ковалски я погледна въпросително.
— Между шестстотин и осемстотин паунда — обясни Мария.
„Два пъти повече от типична горила“.
— Но доколкото мога да преценя — обади се Арно и погледна Дзяйин, — този екземпляр има няколко нехарактерни черти, различни от тези на типичния мегантроп.
Дзяйин кимна в знак на съгласие.
— Прав сте. Според сравнителното проучване, което направихме, този екземпляр е резултат от кръстоска между мегантроп и ранен човек. Затова го нарекохме Homo meganthropus. Тази преценка се потвърждава и от генома му, който разчетохме напълно.
Мария не можа да скрие шока си.
— Искате да кажете, че сте успели да извлечете годна за изследване ДНК?
— Точно така.
Мария се вгледа по-внимателно и видя няколко малки дупки от бургии по таза и единия пищял. Замръзна, понеже внезапно я осени. Почти изгуби дар слово. Генетиците и антрополозите вече бяха изказали хипотезата, че в генома на модерния човек има ДНК от трети хоминид и че най-вероятно става въпрос за неизвестен досега потомък на Homo erectus. Нещо повече, от изучаването на генетичния дрейф същите учени бяха предположили, че въпросното неизвестно племе е живяло някъде в централната част на Евразия.
Тя впери поглед в шкафа.