„Дали в момента гледам точно този вид? Това ли е нашият отдавна изгубен роднина?“
Арно следваше същия ред на мисли, но от различен ъгъл.
— Ако този вид наистина се е кръстосвал с ранния човек, за кое време говорим? — попита той. — Предполагам, че сте датирали костите?
— Разбира се. Те са на около трийсет хиляди години.
Дори Ковалски разбра значението на думите ѝ.
— Значи казвате, че тези гиганти със сигурност са бродели из света с нас.
— За известно време — съгласи се Дзяйин. — И като се имат предвид съобщенията за наблюдения на йети в Хималаите, може би все още ги има. В затънтени села продължават да се разказват истории как йети крадат жени, чифтосват се с тях и им се ражда потомство. Така че кой знае?
Генералът се усмихна меко и очите ѝ блеснаха развеселено от тези суеверия. Но Мария се запита дали в тези истории няма зрънце истина, някаква видова памет или легенди, идващи от онова време. Дори според Стария завет имало гиганти, високи между два и три метра, които живеели редом с първите хора.
— Тези едри пичове само по тези краища ли са живели? — попита Ковалски. — В Китай?
— Няма как да знаем със сигурност — отвърна Дзяйин.
— Може и да имаме — каза Арно. — През 1890 година един мой сънародник, антропологът Жорж Ваше дьо Лапуж, открил неолитни кости в Кастелно льо Ле във Франция. Те станали известни като костите на Гиганта от Кастелно, защото били на същество, високо три метра. Костите били проучени от зоолози, палеонтолози и анатоми от Монпелие и всички те потвърждават, че находката на Ваше е автентична. По-късно подобни кости били открити и при изкопни работи във Франция, като черепите били два пъти по-големи от тези на съвременните хора. Всички находки са датирани към последния ледников период в Европа, приблизително на същата възраст като костите в този шкаф.
— И какво е станало с тези гиганти? — Ковалски махна към огромния скелет. — Нещо ми нашепва, че жалките ни прадеди не са ги затрили… поне не без нечия помощ.
— Може просто да сме ги надхитрили. — Арно се наведе да огледа по-внимателно черепа. — Ако се съди по обема на черепната кутия, това създание не е било чак толкова интелигентно. Може би е било достатъчно умно да използва инструменти и да овладее огъня, също като Homo erectus. Но само дотам.
Мария се намръщи и се огледа.
— Тогава откъде са дошли всички тези артефакти? Инструментите от кост и рог, да не споменавам и онова изображение на Венера. Да не би да казвате, че те не са дело на този хибрид?
— Не мога да си представя, че са — отвърна Арно, докато се изправяше.
— И правилно — потвърди Дзяйин. — Имахме половин десетилетие да разберем доста за поведението на това племе, като изучавахме пещерите му и съседните кланове на други хора.
— Като хората от пещерата Червените елени — каза Арно и погледна към по-малкия череп.
Дзяйин кимна.
— Усъвършенстваните оръдия, които виждате тук, са изработени от това племе, но открихме и няколко съкровища от същите оръжия и артефакти в пещерите на Кайлаш. Заедно с тези…
Тя докосна друг панел и част от стената се плъзна, разкривайки остъклена ниша с рафтове. Халогенните лампи осветиха овъглени и натрошени парчета от череп наред с фрагменти от тазови и бедрени кости. Сякаш надничаха в костница.
— Дълбоко в пещерите на мегантропа попаднахме на груб крематориум. Сред пепелта открихме тези изгорели кости на хора от пещерата Червените елени.
Мария не можа да скрие отвращението си.
— Да не искате да кажете, че тези мегантропи са били канибали?
Дзяйин се обърна към тях.
— Археологическите ни проучвания показват, че определено са били войнолюбиви диваци. Със сигурност са ловували съседите си — поведение, родено вероятно от присъща ксенофобия. И макар че не са имали вродените умения да изработват свои инструменти и оръжия, не са се свенили да крадат и използват оръдията на другите.
— Но какво е станало с тях? — попита Мария.
— Предполагаме, че агресивността им в крайна сметка се е обърнала навътре и е довела до гибелта им. В същия крематориум намерихме и горели фрагменти от черепа на друг мегантроп.
Мария издиша затаения си дъх.
„Значи са се ядели един друг“.
Арно имаше какво да добави.
— Може би подобно поведение е причината да откриваме толкова малко свидетелства за съществуването им. Ако са изяждали и изгаряли мъртвите си, трудно биха оставили значителна следа във фосилните останки.
— Именно затова тази рядка находка е толкова важна — каза Дзяйин. — Тя ни дава възможност да погледнем дълбоко в собствения си произход, да извлечем гени, които са съвместими с гените на съвременния човек, изгубени секвенции ДНК, които да са от полза за човечеството.