— От полза? — попита Мария. — Как?
— От самото съществуване на Homo meganthropus знаем, че бихме могли да бъдем по-силни и по-едри. Това е само въпрос на възстановяване на древния ни потенциал.
— За да създадете по-добър войник — осъзна на глас Мария.
— Мислите толкова на дребно. Във вашия Харвард генетиците изолираха десет естествено съществуващи генетични варианти, които имат потенциала да облагодетелстват цялото човечество. Например единият е отговорен за изграждането на по-плътни кости, така че крайниците са по-яки и по-трудно се чупят. Друг защитава срещу Алцхаймер. Трети намалява риска от сърдечни заболявания. — Тя посочи отворения шкаф. — Защо не се възползваме напълно от този генетичен източник? Защо да не се обърнем към този древен потенциал, за да подобрим себе си?
— Заради онова. — Мария кимна към витрината с обгорените кости. — Грубата сила без разум, който да я владее, е рецепта за катастрофа.
Вместо да предизвика Дзяйин, коментарът ѝ само я накара да се усмихне.
— Именно, доктор Крандъл.
Мария примигна няколко пъти. Изведнъж разбра защо са я довели в тази лаборатория и защо костите на онзи неандерталски хибрид от Хърватия са толкова важни. Изследването ѝ беше върху еволюционните корени на разума, на уникалната секвенция гени, издигнали ранния човек от човекоподобните му предци.
Тя зяпна отворения шкаф. Явно китайците бяха открили мускула; сега им трябваше мозък, който да върви с него.
Преди да успее да протестира, вратата зад тях се отвори и влезе Чан. Не обърна внимание на никого, а се обърна направо към генерал-майора и заговори бързо на мандарин. Личеше си, че е възбуден.
Казаното накара Дзяйин да се усмихне още по-широко.
Сърцето на Мария заби по-бързо.
„Нищо, което радва тази жена, не може да е добро за нас“.
След кратка размяна на думи Дзяйин се обърна към Мария.
— Доктор Крандъл, имам чудесна новина. Изглежда, че сестра ви скоро ще се присъедини към нас.
14.
20 април 13:00
Гуаданьоло, Италия
— Какво правим? — попита Лена.
Преди минути, в тишината на малката пещера, бе чула предупреждението на Сейчан към Грей: „Имаме си компания“. Сега Грей стоеше в началото на стълбището, водещо нагоре към параклиса на св. Евстатий. В едната си ръка държеше черен пистолет и пазеше единствения изход. Лена погледна към тъмното стълбище. Дори да стигнеха до параклиса, какво щяха да правят после? Бяха в капан.
— Приключи ли със снимките? — попита Грей.
Лена вдигна телефона си.
— Да.
След обаждането на Сейчан Лена бе направила серия снимки в опит да улови праисторическата Ева на отец Кирхер от всички възможни ъгли. Постара се да запише всеки детайл от скелета наред с нещата в ръцете му — макета на Луната и странната тояга. Освен това засне кухата бронзова статуя, която бе крила останките векове наред.
Роланд откъсна поглед от фигурата на Мадоната.
— Аз също приключих.
И вдигна дневника на Атанасий Кирхер с позлатения лабиринт на кожената корица. Беше го извадил от металния джоб от вътрешната страна на кухата статуя.
Роланд посочи другата половина.
— Лена, успя ли да заснемеш добре тази карта?
— Опитах се, но резките са много плитки.
— Няма значение — каза той и я поведе към изхода. — Виждал съм нещо подобно и преди. Да вървим.
Лена усещаше, че нещо е смутило дълбоко свещеника, но сега не беше времето да го разпитва. Двамата бързо се присъединиха към Грей.
— Готови сме — каза Роланд, макар че се взираше с копнеж към бронзовата Мадона. Беше направил няколко измервания. Освен това бе взел каменното изображение на Луната и го бе прибрал в малката си раница. Въпреки това бе очевидно, че никак не му се иска да изостави тази Ева.
Лена разбираше колебанието му. Искаше ѝ се да може да събере костите, да ги запази за бъдещо генетично проучване, но скелетът бе събран с дебела бронзова тел — не само кост по кост, но и закрепен за механичната скулптура. Без секачи и време трябваше да се задоволи с онова, което бе архивирала на телефона си и което бе събрал Роланд. Ако оцелееха, винаги можеше да се върне.
— След мен — каза Грей и започна да се изкачва. — Но останете малко назад. Искам първо да проверя положението. Изчакайте сигнала ми, преди да излезете.