Изкачваха се в колона. Лена дишаше тежко, а Роланд хриптеше зад нея. Грей се изкачваше по-бързо, без да издава нито звук. Беше изключил фенерчето си и сега единствената светлина идваше от светлия квадрат, бележещ тайния отвор в пода на параклиса.
Грей пръв стигна до изхода. Спря да огледа дебелата мраморна плоча, образуваща рампата, водеща към параклиса. Лена пъшкаше четири стъпала под него.
Грей погледна надолу към тях и посочи стената.
— Там намерих лост. Мисля, че с него може да се вдига и спуска рампата.
— Какво се иска от нас? — попита Роланд.
Лена се досещаше и Грей потвърди предположението ѝ.
— Един от вас да държи лоста. Ако не мога да се справя с проблема, дърпате лоста и се криете тук.
— Ами ти? — попита Лена.
— Ще направя всичко по силите си да отвлека врага. Ако не се върна, изчакайте да се стъмни и се измъкнете.
Лицето му, очертано на фона на светлината, беше цялото в сенки. Невъзможно беше да се каже колко уверен е в плана си.
— Роланд — продължи Грей, — пазиш ли онзи номер във Вашингтон, който ти дадох?
— Да.
— Ако се разделим, използвай го. Директор Кроу ще ви помогне да намерите безопасно място.
Вместо да окуражат Лена, тези резервни планове само я изпълниха с още повече безпокойство.
Гласът на Роланд трепна от подобно напрежение.
— Д-добре.
Грей кимна, обърна се и бързо изскочи навън, движеше се приведен.
Лена изкачи последните стъпала и зае позиция до бронзовия лост, който стърчеше от стената. Хвана го с две ръце; солидното парче метал ѝ вля мъничко увереност. Тя впери поглед надолу към Роланд, чието лице бе осветено от идващата отгоре светлина. Очите му блестяха от страх. Зад раменете му имаше само мрак.
Пръстите ѝ се свиха около лоста.
„Моля те, Господи, дано не ми се налага да го дърпам“.
13:02
Грей се промъкна до вратата на параклиса. Застана така, че да не се вижда от стълбите — Светото стълбище, — водещи дотук от църквата. Докосна микрофона, закрепен на гърлото му.
— Сейчан? — Натика с пръст по-плътно слушалката в ухото си и зачака отговор.
Такъв не последва.
„Къде си?“
Докато чакаше Роланд и Лена да приключат с работата си долу, се бе опитал на няколко пъти да се свърже със Сейчан — както по радиото, така и по сателитния телефон. След първото обаждане тя бе замлъкнала напълно.
„Нещо не е наред“.
Приближи съседния прозорец и се надигна колкото да надникне зад ъгъла. Тук беше по-малко изложен, отколкото при вратата. Под него белите мраморни стъпала на Светото стълбище блестяха ослепително на обедното слънце. Стълбището засега пустееше, но от позицията му ясно се виждаше градината в двора зад църквата. Там имаше група хора, събрали се около червения чадър на екскурзоводката.
Преди да замлъкне, Сейчан бе съобщила за пристигането на автобус китайски туристи — сред които имало подозрителна групичка от най-малко шестима мъже.
Екскурзоводката свали чадъра и посочи нагоре към параклиса.
Грей стисна зъби.
„Да не са тръгнали насам?“
Мислено ги подканваше да си останат в двора. Не искаше да излага цивилни на ненужна опасност, особено ако трябваше да се измъква с бой от скалистия връх.
И тогава някакво движение привлече вниманието му. От задната врата на изхода се появи познатата фигура на сестра Клара. С нея вървяха двама китайци. Тя заслони очи и вдигна ръка към параклиса. Мъжете погледнаха право към него.
Грей се дръпна още назад, като проклинаше добронамереността на монахинята. Дали мъжете питаха за групата им, или сестра Клара просто им разказваше историята на параклиса и легендата за свети Евстатий? Единият леко ѝ се поклони в знак на благодарност, а другият тръгна към две тъмни фигури, чакащи на разклонението на пътеката. Казаха си нещо, после двамата тръгнаха надолу към пещерата на свети Бенедикт — очевидно им бе наредено да претърсят старото убежище на отшелника.
Мъжът, който бе дал заповедта, остана на място. Другият дойде при него и вдигна поглед към параклиса.
Грей се скри напълно.
„Дотук четирима от ударната група“.
Предположи, че другите двама са в църквата или отпред и покриват пътищата за бягство от планината. Врагът възнамеряваше да отцепи върха. Единственият друг изход надолу бе направо през отвесните скали.
„А аз съм без парашут“.
От дупката в пода зад него се чу приглушен шепот. Долови само няколко думи, но от въпросителния тон разбра, че Роланд и Лена искат да знаят какво става.
— Стойте там — предупреди ги той и се просна по корем до вратата.