Държеше пистолета си насочен напред и се прицели в двамата, които вече се изкачваха към параклиса. Помисли си дали просто да не изпълзи до падащата врата и да се скрие под нея с Роланд и Лена, но врагът очевидно знаеше, че целите му са тук. Боеше се какво може да стане, ако противниците не успеят да ги намерят, какво биха могли да направят на групата туристи или на монахините от манастира.
А и Сейчан я нямаше никаква!
Трябваше да остане на позиция, да я подкрепи.
По средата на стълбището онзи, който вървеше пръв, разкопча тясното си яке и се видя компактен автомат. Той вдигна оръжието, като го държеше скрито от туристите с тялото си. Грей разпозна модела — ZH-05, най-новото оборудване на китайските специални части. Оръжието вървеше с насочван от лазер гранатомет.
И ако това не беше достатъчно лошо…
Групата туристи на двора се отдели от екскурзоводката и започна да се разпръсва — някои тръгнаха нагоре, други поеха надолу към пещерата. Ако откриеше огън от стълбището, Грей рискуваше да улучи някой от тях със заблуден куршум.
Трябваше му нов план.
Погледна през рамо. Параклисът имаше четири прозореца, гледащи към различните посоки на света. Трябваше да остави двамата да стигнат дотук, далеч от цивилните. Оттегли се пълзешком от вратата към олтара. Прозорецът над него гледаше към планината. Ако се скриеше отвън и изчакаше двамата да влязат, би могъл с малко късмет да ги изненада.
Но първо трябваше да се увери, че Роланд и Лена са в безопасност.
Стигна отвора в пода и две бледи лица се обърнаха нагоре към него.
— Затваряйте — нареди той. — Имаме гости.
Макар и уплашена, Лена кимна и дръпна бронзовия лост. Той не помръдна. Челото ѝ се набърчи от напрежение, докато се бореше с вековния механизъм.
Роланд също хвана лоста и напъна — и накрая нещо се раздвижи. Рампата започна да се издига с ритмично тиктакане на зъбни колела.
Удовлетворен, Грей се втурна към прозореца над олтара.
Поне те щяха да са в безопасност.
„А сега да намеря Сейчан“.
Скочи на олтара и от него на перваза на отворения прозорец. Докато летеше, отвън зад него изтрещя изстрел. Грей кацна на перваза и се обърна.
Нещо тъмно влетя в параклиса.
Граната.
Малката 20-мм граната удари тавана и рикошира. Тупна върху олтара, отскочи и падна през ръба му.
Останал без избор, Грей се хвърли през прозореца — и в последния момент видя как гранатата пада през отвора, точно преди той да се затвори.
Грей изруга, падна отвън и се просна върху гранита. Прикри глава с ръце, когато детонацията разтърси земята. От покрива на параклиса полетяха керемиди и се пръснаха около него.
Представи си уплашените лица на Роланд и Лена.
„Какво направих?“
13:08
„Какво направи, Грей?“
Сейчан бе клекнала в малката пещера. Пламъчетата на десетината свещи още трепереха от труса и сенките танцуваха по каменните стени на убежището на свети Бенедикт. Тя остана неподвижна още миг, напрегнала мускули да скочи към изхода.
Отвън туристите крещяха и вероятно се разбягваха. „Добре“ — помисли тя. Така се намаляваше рискът от косвени жертви в предстоящата престрелка — а престрелка със сигурност щеше да има.
След като се увери, че таванът на пещерата няма да се срути отгоре ѝ, грижите ѝ се насочиха към Грей. Несъмнено той бе целта на онази експлозия, но Сейчан нямаше как да се свърже с него по радиото, докато беше в пещерата.
„Така че всяко нещо по реда си“.
Измъкна камата от врата на мъртвия ѝ нападател. Другарят му лежеше на метър от него, гърлото му беше прерязано от ухо до ухо. Беше предположила, че врагът ще претърси пещерата, и ги беше издебнала в засада. Беше се надявала да отстрани поне един от противниците.
„Двама — още по-добре“.
Беше премахнала и трети, който беше останал на стража на паркинга. Нямаше проблем да го доближи — дойде зад него откъм манастира, където се беше скрила преди това. Той реагира твърде бавно. Сейчан скри тялото му под туристическия автобус и заобиколи църквата, за да заложи капана в пещерата.
Готова да продължи атаката си, тя избърса кървавата кама в гърдите на жертвата и я прибра в ножницата на китката си. Спусна ръкава, за да я скрие. Като допълнителна предпазна мярка бръкна под якето на мъртвия, взе пистолета му и го натика в колана си отзад. Беше готова. Оправи дрехите си и провери как изглежда.
Поне черното скриваше малкото капки кръв.
Нагласи монашеската си забрадка. Докато се криеше в манастира, когато пристигна автобусът с туристите, беше претърсила стаите, намери дрехите в един шкаф и бързо се маскира. Какъв по-добър начин да изненадаш врага от това да се престориш на обикновена монахиня, особено на такова място?