Увери се, че изглежда прилично, и тръгна към изхода. Щом излезе от пещерата на слънчевата пътека, се сблъска с млада китайка и четиригодишната ѝ дъщеря. Двете се бяха скрили зад стъклената костница, сякаш костите на мъртвите монаси можеха да ги защитят. Жената я погледна уплашено и притисна детето към себе си.
— Xiūnǘ, jui ming! — замоли се на мандарин.
„Сестро, помогнете!“
Сейчан посочи вратата към паркинга и заговори тихо и успокоително също на мандарин.
— Излез оттам, дете. Не спирай. Тръгни надолу по пътя.
Жената само притисна още по-силно дъщеря си към себе си. Беше твърде уплашена, за да помръдне.
Сейчан завъртя очи и опита по-пряк подход. Извади пистолета и махна с него към вратата.
— Изчезвай! Веднага!
Това проработи.
Подобно на подплашен заек, жената хукна, прегърнала детето.
След като пътят най-сетне бе чист, Сейчан се запромъква към разклонението на пътеката. Сега имаше ясен изглед към параклиса горе. Двама мъже се изкачваха тичешком по стръмните стъпала. Единият носеше пистолет; другият държеше димящ автомат. Двамата стигнаха параклиса и заеха позиции от двете страни на вратата, долепили гърбове към стената.
Пулсът ѝ се ускори от безпокойство за Грей.
Вдигна пистолета, но мъжете бяха твърде далеч и нямаше шанс за точен изстрел. Затова докосна микрофона на гърлото си.
— Грей, добре ли си?
Шепот в ухото ѝ ѝ отговори незабавно:
— Още съм жив, ако това имаш предвид.
Заля я облекчение, но въпреки това тя мина по същество:
— Двама се канят да почукат на вратата ти.
— Знам. Можеш ли да се погрижиш за другите? Трябва да се махнем оттук.
Тя погледна към църквата.
— Работя по въпроса.
Последният неприятел вероятно се беше сврял в църквата, което беше проблем заради скрилите се там туристи. Бърз поглед ѝ показа, че дворът зад храма е почти опустял. Екскурзоводката още беше там и гледаше разтревожено към параклиса. Очевидно осъзнаваше заплахата, но храбро се мъчеше да скрие последните си подопечни в църквата.
През отворената врата Сейчан видя тълпата вътре.
„Това няма да свърши добре“.
Скри ръце — и пистолета — в широките ръкави на дрехата си, сведе глава и забърза към задната врата с надеждата, че маскировката ѝ ще издържи достатъчно, за да изненада и последния. Не искаше да се стига до престрелка в претъпканата църква.
Екскурзоводката я забеляза и ѝ махна да побърза. Продължаваше да държи чадъра си вдигнат, като се криеше не толкова от слънцето, колкото от стрелците горе.
Сейчан ускори крачка.
Докато вървеше към вратата, изстрели насочиха вниманието ѝ обратно към параклиса. Мъжът с автомата изстреля откос през отворената врата, а другият направи кълбо и се озова вътре.
Сейчан овладя желанието си да се втурне нагоре на помощ на Грей — имаше друга задача. Щом приближи входа, някакъв мъж изскочи в двора. Сейчан го позна моментално. Трясъкът на стрелбата явно го беше накарал да излезе. Мъжът тичаше право към нея.
Сейчан се усмихна, измъкна пистолета и изпразни почти целия пълнител в гърдите му. Куршумите спряха устрема му. Сейчан прати последния между очите му и той се свлече на пътеката.
Сейчан захвърли безполезното вече оръжие и извади собствения си пистолет от кобура на кръста си — за всеки случай, ако имаше и други нападатели. По-рано бе идентифицирала най-малко шестима мъже, но можеше да има и още.
Оказа се, че е права за броя на мъжете.
Екскурзоводката наведе чадъра си, сякаш се криеше зад него. Сейчан срещна погледа ѝ над ръба му — и не видя в очите ѝ страх.
„Лошо“.
Моментално разбра грешката си.
„Май не съм единствената маскирана“.
Отскочи настрани, когато куршумите разкъсаха плата на чадъра, и се просна на земята. Един куршум изби пистолета от ръката ѝ.
Жената завъртя чадъра и тръгна към нея.
13:12
Докато Грей се промъкваше приведен около параклиса, отдолу отекнаха изстрели. Единият от нападателите извика отвътре, вероятно казваше на партньора си, че е празно. Грей чу объркването в гласовете им. Двамата явно бяха озадачени и от липсата на поражения от гранатата.
Грей имаше свои тревоги за взрива и съдбата на Роланд и Лена.
Стигна до прозореца от южната страна, надигна се и стреля в мъжа в параклиса. Дръпна спусъка два пъти, като се целеше в главата — знаеше, че врагът има бронежилетка под цивилните дрехи. Улучи и двата пъти, повали го и моментално приклекна, за да се прикрие от изстрелите откъм вратата.