Представи си скрилия се там стрелец, гледащ към трите прозореца за някакво движение.
Долепи гръб до стената, хвана пистолета с две ръце и го притисна към гърдите си, готов за предизвикателството кой ще е по-бърз в двубоя.
И тогава проехтяха силни гърмежи — общо три.
Малка граната изхвърча през прозореца над главата му, удари един камък на десетина метра от параклиса и отскочи обратно към Грей. Той си представи как подобни гранати излитат и от другите два прозореца. Противникът му се мъчеше да го изкара от убежището му.
И определено успя.
Гранатата се търкаляше към Грей и той нямаше друг избор, освен да се обърне и да се метне към прозореца. Прелетя с главата напред над перваза, докато гранатата експлодираше отвън с тътен, който отекна в гърдите му. Докато летеше, държеше ръцете си изпънати напред, като стреляше към изхода.
Противникът му изобщо не трепна. Лежеше по корем, скрит зад прага, и стреляше в параклиса. Грей усети как нещо опари бицепса му, докато падаше на мраморния под, след което се плъзна настрани към тялото на първия, когото беше застрелял.
Легна по гръб, използвайки тялото на убития като щит, и стреля над него.
Положението беше неудържимо — и това се доказа в следващия миг.
Откъм вратата отекна познат гръм. Гранатата профуча покрай носа му, удари се в олтара и рикошира право към него. Грей обаче очакваше подобна атака, така че преобърна трупа, затисна гранатата с гърдите му и се сви на кълбо, така че бронежилетката на мъртвеца да го предпази. С крайчеца на окото си видя как противникът му се скрива до вратата, за да избегне ударната вълна.
Експлозията го изхвърли нагоре и Грей полетя сред облак от кръв и дим, след което се стовари обратно долу. Но вместо да падне на пода, полетя през него, тъй като ударната сила беше пръснала дебелата мраморна плоча, покриваща скритото стълбище.
Стовари се тежко върху тъмните стъпала.
Оглушен и замаян, с писнали уши, Грей бавно се надигна на колене, после се изправи. Олюля се сред отломките и подаде глава през дупката. Пушекът изпълваше затъмненото помещение. От едната страна сияеше правоъгълник, бележещ вратата на параклиса. В него се надигна силует.
Противникът му.
Скрит в пушека, Грей без бързане вдигна пистолета си. Някак си беше успял да го задържи в дясната си ръка. Направи всичко възможно да се прицели добре и изстреля последния куршум.
С мрачно задоволство видя как противникът му се свлича на земята.
„Успях“.
Краката му се подгънаха и той падна настрани на тъмните стъпала. Всичко пред очите му се размаза… но после отдолу светна ярка светлина и освети две неясни фигури.
Нечии ръце се вкопчиха в раменете му.
— Грей?
Беше Лена.
Той издиша с мъка и от устните му се изтръгна име:
— Сей…чан…
13:15
Следващият куршум отчупи крилото на ангела в градината.
„Девет…“
Скрита зад статуята, Сейчан броеше изстрелите на азиатската убийца с чадъра. Ако оръжието ѝ бе същото като онова, което бе взела от убития в пещерата — китайски QCZ-92, — двойният пълнител имаше петнайсет патрона, което означаваше, че „екскурзоводката“ все още разполага с достатъчно боеприпаси.
Последните две минути бяха свирепа игра на котка и мишка в църковната градина. Силни експлозии откъм параклиса горе прекъснаха битката им. Сейчан се възползва от тях да се мята от едно прикритие към друго и да накара противничката си да пилее патроните си.
През цялото време се мъчеше да потисне страха си за Грей, да не обръща внимание на автоматичната стрелба горе. Трябваше да се съсредоточи. Убийцата беше добре обучена, със студено сърце като нейното.
Сейчан зърна за миг жената, докато танцуваше през градината и скриваше тялото си с експертното въртене на адския си чадър. Изглеждаше на не повече от двайсет, може би дори по-малко. Правата ѝ черна коса бе разделена на път по средата и се спускаше настрани към ушите. Сейчан прецени, че е висока най-много метър и половина, цялата гъвкави мускули — тяло, създадено за скорост, което жената използваше в своя полза.
Сейчан неведнъж се опита да стигне до избития от ръката ѝ пистолет, но противничката не ѝ позволяваше. Останала само с ножове за мятане, Сейчан вече беше запратила два по жената. Първият разряза плата на чадъра, но не улучи мишената зад него, а вторият беше блокиран с експертно завъртане на металните ребра.